Николай Владимирович Станкевич [27. 09 (9.10). 1813, град Острогожск, Воронежка губерния - 25. 06. (7.07.) 1840, Нови, Италия; през същата година останките му са пренесени в Русия и погребани в родното му село] е руски естет, философ, поет. Дядо му е сърбин от Далмация, заселил се в Русия - храбър и образован офицер, участвал в редица задгранични походи на руската армия. Детството си прекарва в имението на баща си - богат и практичен помешчик. Расте в голямо семейство (4 сестри и 5 братя), в атмосфера на доверие и любов. Завършва Острогожското училище (1822-1824) и частен благороден пансион във Воронеж, където през 1830 г. се запознава с Алексей Колцов и подпомага литературния му дебют в столицата (1831), а през 1835 г. заедно с Белинским издава сборник стихове на Колцов. Завършва словесното отделение на Московския университет (1830-1834), после живее поради лошото си здраве, предимно в Москва и дава частни уроци по история на братята на Белински. През 1831-1834 г. печата стихове в сп. “Телескоп”, “Атеней”, алманаха “Бабочка”, в. “Литературная газета” и “Молва”. Автор на малката повест “Няколко мига от живота на граф Т***” ( 1834 г. под псевдонима Ф. Зарич). След 1834 г., разочаровал се в поетичната си дарба, пише малобройни епограми и шеговити послания. Философското му творчество също не е обемисто - статията “Моята метафизика” (1840), някои наброски, кратки откъси от дневници и фрагмента “За отношението на философията към изкуството” (1840). В историята на руската литература и култура влиза като създател на “кръжока на Станкевич” (1831 -1839): Я. М. Неверов, поетите И. П. Клюшников и В. И. Красов, а от 1833 г.- Белински, К. С. Аксаков, А. П. Ефремов, А. А. Беер, П. Я. Петров, О. М. Бодянски, М. А. Бакунин, по-късно - В. П. Боткин, М. Н. Катков и др. Иван Тургенев оставя “Спомени за Станкевич”. Кореспонденцията му е издадена през 1914 г. от племенника му А. И. Станкевич. Влиянието на личността на Станкевич върху съвременниците му е огромно, това е признавано от Неверов, Белински, Бакунин, К. Аксаков, Грановски и др. членове на кръжока и приживе, и след ранната му смърт от туберкулоза.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - ІІ/ превод: Георги Ангелов/ брой 42 юли 2012