Карой Кишфалуди (Kisfaludy Karoly; 5. 02. 1788, Тет - 21. 11. 1830, Будапеща) е унгарски драматург и художник. Брат на поета Шандор Кишфалуди. Родоначалник на унгарската драматургия. Роден като осмо дете в известно дворянско семейство. Майка му умира при раждането. Служи в армията от 16-годишен. Участва като офицер в Наполеоновите войни - участва в битки в Италия, Сърбия, Бавария. По това време написва първите си стихове. Демобилизира се през 1810 г. Учи живопис във Виена, прочува се като пейзажист, но е принуден да прекъсне образованието си поради материални затруднения. През 1817 г. се връща в родината си като лейтенант. През 1819 г. се играят първите му пиеси - трагедиите „Татари в Унгария” и „Илка, или превземането на Нандорфейвар”. Година по-късно пише най-добрата си трагедия „Ирена”, пропита от патриотичен дух. Автор и на епоса „Мохач”. Заедно с по-големия си брат Шандор Карой Кишфалуди създава алманаха „Аврора”, чийто редактор остава до смъртта си. След 1826 г. публикува в „Аврора” фолклорни песни, получили широка известност. Пише комедии, патриотични поеми и стихотворения, повести, разкази и др. Умира от туберкулоза.

Публикации:

Поезия:

ОРАЧ ОТ РАКОШ ПРЕЗ ТУРСКОТО РОБСТВО/ превод: Тодор Харманджиев/ брой 42 юли 2012