Христина Стоева

Много са участниците в героичните борби на народа ни за свободата на Тракия. Някои от тях остават безсмъртни, други вписаха имената си в иконостаса на българщината, а много са все още неизвестни. Нашите безименни тракийски герои! Поради невъзможност да споменем повече имена, избираме трима, по-малко или не съвсем известни участника в три различни събития от историята на страната ни и на Тракия.

Първият от тях е „Идеалният тракийски младеж Паскал Иванов“. Така е озаглавена статия за него в юбилеен брой на съюзния ни вестник „Тракия”.

Той  е роден в Лозенград в родолюбивото семейство Бабаиванови. Посещавал е училището в Лозенград, където директор бил пламенният революционер и агитатор на МОРО Павел Генадиев, после учил в Одрин и Пловдив, където негов учител бил Димитър Благоев. Рисувал и свирил на цигулка. Въпреки че получил шанс да следва в Швейцария на държавни разноски, Паскал Иванов предпочел пътя на борбата за свободата на Тракия. Участвал в организацията и провеждането на Илинденско - Преображенското въстание през 1905 година. Бил любимец на прославения военачалник Георги Кондолов и секретар на четата му. В хода на въстанието войводата бил убит, а то било потушено. Тези драматични дни Паскал Иванов описва в прочувственото си писмо до жената на Кондолов. На път за България, съпровожда керван от две хиляди бежанци и в с. Аланкайряк (Ясна поляна) бива убит, но остава вечно жив в историческата памет не само на тракийци.

През 1912 година, когато се води Балканската война за освобождението на Тракия, в боевете за Одрин се сражава и тракиецът от Каваклия Иван Стоянов Беев.

На 13/26 март след падането на  считаната за непревземаема одринска крепост, облякъл своята опълченска униформа, закичил ордените си от Шипка и Шейново и яхнал бял кон с разкошно седло, тойправи обиколки по улиците на Одрин и край Султан Селим джамия. Опиянен е от радост и е насърчаван от възторжените възгласи на войниците. България ликува!

Третият образ в иконостаса на героичната ни тракийска летопис е на гимназиста Илия Иванов Диков, потомък на  прославения тракийски Диков род. Негови представители са архимандрит Илия Николов Диков и Никола Константинов от с. Каваклия, Лозенградско. 

Илия Диков обезсмърти името си, като стана една от първите жертви на фашизма във варненския край. Образът му остава завинаги запечатан в съзнанието ни с униформата и фуражката на Варненската мъжка гимназия, където е ученик. Арестуван и бит, той не предава  другарите си. Вследствие на побоищата умира през август 1941 г. преди да стане абитуриент.

За да научим повече за съдбата и да оценим приноса на десетки, не, на стотици още тракийци - варненци, участници в борбата за свободата на Тракия, можем да прочетем и да препоръчаме на други читатели изданията на Варненското тракийско дружество „Капитан Петко Войвода”. Сред тях са сборникът „Корени от Тракия” (Варна, 1996), в който 46 автора разказват за 84 тракийски  родове и за отделни личности. Това е „летопис за родове и образи - искри от изгаснали огнища”. Така гласи подзаглавието на сборника. Малката книжка, но с богато съдържание, озаглавена „В души изгрява ни завета!..”, издадена във Варна през 1993 година е опит за история на Варненската тракийска организация.  Нейно  продължение е богато илюстрираната книга „С Тракия в сърцата”, която е посветена на 115та годишнина от основаването във Варна на първото в страната тракийско дружество „Странджа”. Излезе от печат през май миналата година.