Марко Марчевски

Първата самостоятелна писменост на белоруски език се е появила в 13 и 14 век. Това са били правни договори, грамоти и др. Първата печатна книга на белоруски език излязла в 1517 - това е Библията, преведена от чешки от Франциско Скорини. Неговото културно-просветително дело било продължено от Василий Тяпински и Симеон Будни: първият е известен като преводач и издател на Евангелието, а вторият - като автор на няколко черковни съчинения с полемичен характер, а също така като представител на хуманизма в Белорусия. В следващите два века белоруската литература клони към упадък. След Люблинската уния (1569) Белорусия попада под влиянието на полската култура и държава, а в 1696 белоруският език се заменя с полски. Белоруската интелигенция започва да преминава в лагера на поляците. Белоруският народ, обаче, запазил своя език, обичаите си, устната поезия, песни и т. н. В края на 19 век белоруската литература отново възкръсва. В нея се забелязва влиянието на класицизма („Енаида навиварат”, „Тарам на Парнас”), на сантиментално-утопичното народничество (поемите на Дунин-Марцинкевич -най-видния писател по това време) и на романтичното народничество (Рипински, Барщевски, Ян Чечот). Видни литературни дейци от този период са Франциск Богушевич (1840-1900) и Иван Неслуховски (1851-1897). Има и други писатели: Елски, Гаринович, Обухович, Орловски, Косич и др. В произведенията на тия писатели се поставя въпросът за културно-националното възраждане на Белорусия, за положението на селяните и редица други социални въпроси. След 1905 г. се основават няколко белоруски издателства: „Загляне солнца и у наша ваконца” („Ще изгрее слънце и в нашия прозорец”) в Петербург, „Наша хата” („Нашият дом”), „Белоруско издателско дружество”, във Вилно и др. Те издаваха учебници, популярни брошури, художествени произведения и др. на белоруски език. Появяват се и редица периодични издания: „Нашата съдба”, „Наша нива”, „Рало”, „Зорница”, „Пламъче” и др. Около седмичника „Наша нива” (1906-1915) бяха се групирали редица видни писатели: Тетка, М. Ядвигин, Янка Купала, Якуб Колас, Я. Месик, Максим Горецки, Алес Граун, Тишка Гартний, Змитрок Бадуля, Максим Богданович и др. Макар и да принадлежаха към различни групировки, тия писатели бяха обединени от идеята за национално освобождение на Белорусия. Най-видни от тях са Янка Купала (1882) и Якуб Колас (1882).
В 1922 една част от Белорусия остана в Полша, другата - в Белоруска ССР, където останаха повечето белоруски писатели и поети. След 1922 се появиха нови, млади белоруски поети и писатели: М. Чарот, А. Александрович, А. Дудар, М. Зарецки, Я. Немански, А. Морковка и редица други поети и писатели.
Има няколко талантливи белоруски писатели, които живеят в Латвия и в други държави (Наталия Арсеневна, Б. Козловская и др.)
  

Из „Малка литературна енциклопедия”, том І, С., 1939 г.