Дора Гиева

* * *

Събудих се
и разбрах – сит човек съм.
В градината ми
растат най-сладките плодове,
има хляб в пещта,
виното в душата ми не свършва,
но все тъгувам
за един бедняк.

* * *

Ангелът,
който ме остави на Земята,
отново е тук –
намерих перце от крилото му.
Ако го открия,
си тръгвам,
та оставих нещо за теб.
Под перцето е.

* * *

Прелее ли от жалба сърцето ми,
лягам в тревата на хълма,
придърпвам крайчеца на звездното небе
и винаги те сънувам.

* * *

С тебе бях, а не бях.
Очите ни все в дъжда –
да не би да се срещнат.
Погледите ни кацаха по голите клони,
думите падаха като мокри листа.
Всеки в шепата си с телефон –
дано случаен звън
изпревари онази камбана.
Бързо сбогуване и взрив –
срещнаха се очите ни в локвата.
С тебе бях! С тебе!