АФГАНСКА ЛИТЕРАТУРА
Като резултат на многовековното културно влияние на Персия върху Афганистан, днес афганският език (пашто) е изместен от персийския и се е запазил главно при населението, живеещо в мъчнопроходимите планински долини, което по-малко зависи от икономическите и културни центрове на страната.
Устната словесност на афганците, доста обширна и почти не изучена, доста пълно отразява техния бит и характер и е по-оригинална по форма в сравнение с писмената словесност. Странстващи поети-професионалисти, повечето от тях неграмотни, пеят своите произведения под акомпанимента на ребаба (струнен инструмент); преди това те се учат в специално училище, под ръководството на известни опитни певци. В устната афганска литература влизат: лирически любовни песни; исторически песни, които, при отсъствието на преса играеха ролята на такава, тъй като всяко по-значително събитие намираше в тях своето отражение; романтични легенди, част от които имат персийски и индийски сюжети. Останалите видове песни са религиозни, пословици, гатанки и др. Писмената литература в Афганистан се появи през 15 в., във връзка с първата голяма историческа роля, която играеше тогава страната (при династиите Лоди, Сур, въстанията на племената хатаки, предвождани от Хушал Хан против великия Могол Ауренгзеб, епохата на походите в Индия на Ахмед-шах и др.) За автор на първата написана книга на афгански език (история на превземането на областта Сват от юсуфзаите) се смята шейх Мали (15 в.). Началото на художествената афганска литература се свързва, обаче, с името на Баязид Ансари, иначе наричан Пир Рошан (1585 -), последователите на когото са били жестоко преследвани. Произведенията на Пир Рошан - „Хайр ул Баяйн” (написано на четири езика: арабски, персийски, хинди и афгански), „Хорпан” - критикуват корана. Ето защо те са били унищожени от неговите противници и до нас не е достигнало нищо от тях. Ахун Дарваза е бил най-непримиримият противник на Пир Рошан, и затова, може би, се смята за първи афгански писател; написал е около 50 произведения, най-ценно от които е „Махзани Афгани” („История на афганците”). Внукът на Пир Рошан, Мирза Ансари (17 в.), е първият афгански поет; неговите произведения, запазени до днес, са написани под силно влияние на персийския суфизъм и на персийските литературни форми. Същото може да се каже и за твърде популярния Абдарахман (17 в.) и за завоевателя на на Индия - Ахмед-шах (1697-1771). Поетът Хушал Хан, хатакски княз (1613-1697), не се отличава с оригиналност. След разпространяването на персийския език в Афганистан, последният става и литературен език. От края на 18 в. почти всички афгански поети пишат на персийски. От началото на този век, особено след войната 1914-1918, когато Афганистан успя да си извоюва национална свобода, се забелязва засилването на националното съзнание, което се отрази на съвременната литература. От една страна, забелязва се тенденцията към възраждане на афганския език в литературата, от друга - изменя се нейното съдържание. Газелите, т. е. малките стихотворения с любовно съдържание, си останаха такива само по форма, тъй като любовните теми отстъпват място на темите за ползата от наука, училища, за любовта към родината, към независимостта на Афганистан, към трезвия живот и труд и т.н.
Съвременната афганска преса излиза на персийски и на афгански езици, с преобладание на първия, а в художествената литература преобладава втория. Днес, във всички по-големи градове на Афганистан се издават вестници и списания: в столицата Кабул: „Аман-и Афган” (седмично списание), „Хак-хикат”, „Иблаг”; в Кандахар: „Тулуи Афган”; в Джалалабад: „ Итихад-и-маршреки” и др.
Из „Малка литературна енциклопедия”, том І, С., 1939 г.
