Марина Матеева

ЗИМЕН ИНТЕРИОР

Пристъпва февруарско предвечерие
сред тишината невъзможно бяла,
която ми прилича на преддверие
към може би очаквана раздяла.

Сълзи от сняг танцуват във камината
на нашата доскоро топла къща.
Надеждите
             отдавна си заминаха.
И все по-рядко вече се завръщат.

НЕОЧАКВАНО

Минута преди да заспиш и преди да забравиш,
че някъде мене ме има и мисля за тебе,
ще дойда дъждовно красива, ще дойда такава,
каквато ме вижда единствено нощният трепет.
Преди да сънуваш, че идвам, аз просто ще дойда.
Ще счупя ключалка в съня ти и ще те събудя.
Нощта ще е много спокойна, измамно спокойна,
преди да те сепна с дъх на нечакани думи.

Далече от тъжната логика на битието,
от строгия разум и глупавата суета,
край мен тъмнината внезапно и странно ще светне.

Аз просто ще дойда.
                       Не питай за други неща.

***

Една внезапна улица към залеза.
Оранжев зов, преминал през калта.
Стените тука векове мълчали са -
от сътворението на света.

По тази улица вървим с теб влюбени,
молитва във очите ни личи
и нищо в този свят не е по-хубаво
от нашите обичащи очи.

А после идва краят - смърт на макове.
Небето посивява изведнъж.
Забравяме, че някого сме чакали
и зъзнем под вулкан от топъл дъжд.

Но може би си спомня още залезът -
веднъж стените рухвали в калта,
когато двама влюбено мълчали са.

Били
     най-влюбените
                          на света.