Здравка Шейретова

***

Твоето „обичам те” между усмивката
и влюбения поглед
                            ще запазя.
Прилежно ще го сгъна - в заоблените
гънки ще поръся
                      нафталин.
В най-долното чекмедже на спомена -
между деня и съня
                          ще го сложа.
И когато в тетрадката на сезоните
остане само лист хербарий -
                                        ще го отворя.
В очите ми потъмнели звезди ще валят,
на лицето ми луна ще изгрее
                                          и ще заблестя.
Отново ще стана онова младо,
красиво момиче -
                        с твоето „обичам те”.

НЕДЕЛЯ

В шепата събрах една неделя и
здраво стиснах. Очите ми дъждеят
и мокрят моите ресници.
Отварям леко шепи и изпускам
стрък мащерка и борови иглици.
Изправям се и тръгвам… Пак по пътя,
по който няма синьо и зелено.
А само неразперени крила на птици.

ЗАВРЪЩАНЕ

Щурецът, посланик на Космоса,
засвири тихо в нощта.
Боже мой, нима сенокосът
от моите детски мечти оживя?
Чемширът от двора изплува,
по момчешки ми свирва с уста,
но момичето малко в мен се надува,
обръщайки дръзко гръб на света.
- Рокличке къса, с плитка прибрана,
прошка смирено поискай от мен.
Ще те накажа да бъдеш голяма
без право на връщане в детския ден!

***

Душата ми запя - камбанен звън,
но песента й в нещо се препъна
и счупи се.
В мене светлината мрак тъче
и сенки вплита в изкусни филиграни.
Сърцето ми - настръхнало врабче -
трохи кълве и чака синевата
в утрин ранна.