БАЛАДА ЗА ХУДОЖНИКА

Пламен Панчев

Не защото боите тревожат
и художника вече е стар
няма вече статив и триножник,
а на входа виси катинар.

Да, художника вече го няма.
Той замина не зная къде!
Зад голямата слънчева яма,
казват, имало само небе.

И си тръгна такъв неспокоен
с тъмен шлифер и светло лице,
а на нас ни остави за спомен
не което създаде с ръце -

нещо друго от образ и мисъл,
в светлосенки и мъдри бои,
от сърцето му тъжно и чисто,
дето още край нас го боли.

За къде ли замина художника?!
Търси някъде ателие?
И рисува с десницата Божия
там - в отвъдното битие!