Иван Радоев

Тук е паднал певецът, орелът,
тук е рухнал дъбът исполин.
И хайдушката нощ се навела
да целуне великия син.

Самодивите в бяла премяна
и орлицата … звездния свод
са останали живо предание
във душата на моя народ.

Промълвим ли България само,
ние виждаме Ботева жив.
Той стои върху нашето знаме
легендарен, безсмъртен, красив.

А земята ни тъмнокафява
страшна ботевска сила таи.
Враговете кого ще смущават?
Теб, Българийо, кой ще смути?

…Ветровете кръстосват над Вола
и обвяват със вечност върхът.
И ведно със мъглите отдолу
много стари легенди пълзят.

Те ни спомнят за Искъра мътен,
за вековни тегла и сълзи.
Не шумете! Вървете си в пътя.
Не разбуждайте Ботев, врази!