Христо Черняев

Израства връх неосезаем,
неовладяна кръв кипи.
А все за равнина мечтаем,
за равен двор и за липи.

Вървяното е извървяно,
но корените ни са там,
като врабците ставай рано,
яж грозде с мирис на тамян.

Люлей се на гергьовски люлки,
петровки ябълки бери
и пускай в джоба си светулки
вместо предмети и пари.

Вземи в ръка една голяма
писклива свирка от върба
и по пътеката от слама
закукай песен и съдба.

И тъй постигай висината
на своя връх неочертан
с растенето на семената
и с нрава на равнински дрян.