Христо Черняев

Досегът ми с фината поезия на Анита Коларова е отдавнашен и постоянен. И това, че тя живее и твори в Русе, никак не намалява чара на поезията й, напротив, точно затова тази поезия има по-особено и специфично излъчване.
Автор вече на редица стихосбирки, Анита Коларова се наложи сякаш изведнъж, изневиделица. Всъщност такава е съдбата на даровитите.
Пред мен е новата й лирическа книга „И падах, и летях”… Прочетох я на един дъх. Да кажа, че изпитах наслада, е малко, това, което изпитах, е много по-висше. Като истински маг поетесата „грабва” читателя. Тя цялата е огнено горение и копнеж, присъщо на самородните таланти, и каквото и да докосне с мисъл и чувства, то почва да трепти и да живее собствен живот. В поезията на Анита Коларова има две начала: емоционално и интелектуално. И хубавото е, че тези две начала спонтанно се преплитат. И още по-хубавото е, тъй като авторката е с изконни природни сетива, че в творбите й надделява емоционалното, което ги прави естествени, дълбинни и облъхнати от свежи усети. Имам чувството, че тя е дирила свой нов и модерен изказ, но слава Богу, естествената й природа е превъзмогнала това желание и е сложила своя автентичен отпечатък в творбите й. Мисля, че тук е голямата победа на Анита и на нейното просто и завладяващо поетическо творчество. Точно това му придава размах, а също и релефност, и колорит. Трябва ли да подчертавам, че авторката е прецизна до педантизъм в изразните си средства, и тъкмо в тази, бих казал, стеснена лирична атмосфера тя по един наистина магичен начин влага заряд в поезията си. Заряд - многопосочен, категоричен и само неин…
Аз обичам такава поезия. То, наистина, тя не може да се обяснява с думи. Всяко тълкуване би я принизило. Защото тази поезия притежава неприкосновен финес. Защото тя няма обяснение и нейното първично име, което приляга на творчеството на Анита Коларова, е - п о е з и я. Авторката знае цената на думите и на техния секрет. Тя изповядва като молитва:

Помилвай с устни
моите устни…

и още:

…че лятото ни си отива
почти като звезда безплътна…

Душата на Анита сякаш е с дълбоки корени и с безкрайни небеса. Тя, която е прозряла същината на „дълбоката липова вълна”, не може вече да принизи същинския полет на стиховете си. И вече няма никакво значение дали тази поезия е интимна или не. По-важното е, че тя е сюблимно лична, изповедна поезия.
Анита Коларова не разчита на външния рисунък, на описателността. И тъкмо тук се крие разковничето на самобитността й.
Това е поезия на трагико-оптимистична душевност, на богата на ефирни нюанси емоционалност, на една много тънка, но жилава романтична жилка, която е някакъв духовен трепет, или по-скоро д у х о в н о у х а н и е.Тази поезия не е сгъстена, та да отегчава, а в нея са така великолепно закодирани /като съотношение, гама, постройка и цветиста тоналност/ духовните атоми и елементи, че внушението на тези зрели стихове ни разтърсва ту с галещ вопъл, ту с пленителен шепот, ту с едва доловимо дихание на спомен, на радост или горест, на ненатрапчива, но в о п и ю щ а ж а ж д а или н а д е ж д а. В някак разредената /в най-хубавия смисъл / атмосфера на поезията си Анита Коларова е заселила вълшебния си страстен зов за изящната, благословената, божествената и възжажданата съдба на човешкото ни битие. При това стихът й е к р е х ъ к, м е л о д и ч е н, избликнал като природен ручей.
Анита Коларова е една от забелязващите се, запомнящи се поетеси -съвременнички. Не мога да не посоча едни от най-хубавите й творби в тази стихосбирка: “Пълнолуние”, “Флуид”, “Скицник”, “Когато идваш, вече си отиваш”, “Гара”, “Беглец”, “Закуска на тревата”, “Двойна игра” и др.

Анита Коларова „И падах, и летях…”, лирика, Издателство „ПАН-ВТ”, Велико Търново, 1999 г.