ДВОИЦА БРАТЯ ЮНАЦИ
Имало някога някъде, към края на европейската земя едно малко царство, едно господарство. Малко било то, бедно, но приказливо. А както им бил завещал най-мъдрият човек в царството: “Празно няма - човек или върши нещо, или приказва за него”! Та, нашето господарство на думи на всичко му намирало цаката - и макар, че на дъното на гащите на поданиците му зеели дупки като крилата на пеперуда-монарх, акъл давало на всички и си мислело, че всички от него гледат и от него се възхищават… Както и да е - бъбренето край няма, да започваме приказката.
***
Живели някога двоица братя юнаци. Живели бедно, защото ги мързяло да ходят по горите за дърва или на лов. Седели си по цял ден на прага с лаптопите на колене и ровели из стените на фейсбук и чатовете на скайп. Седели си и чакали социални помощи. А от ден на ден помощите ставали все по-малко и по-малко, защото все повече братя юнаци сядали на праговете и чакали. И един ден лапачката на аванта секнала.
Гладували ден, гладували два братята, на третия по-старият рекъл:
- Слушай, брато, я да вземем да си разработим една програма за развитие, щото иначе глад ни чака.
Така и направили. След дълги дебати, реплики и дуплики, програмата била готова. И братята захванали да я изпълняват. По първа точка решили да си изорат нивата. Речено-сторено. Впрегнали магарето в реституирания плуг и ударили първата бразда. Нали били отвикнали да орат, челата им скоро плувнали в пот, пък и огладнели. Седнали на синора и се замислили.
- Брато, - рекъл пак старият, - да имаше сега една бяла погача по стандарт “Стара планина” и по една кълка от щастливи пилета…
Не щеш ли, изведнъж хоп - питата и кълката паднали от небето. Излапали ги братята и младият рекъл:
- Да имаше, бате, и една бъклица с вино… Па макар и да не е от грозде…
Дошло изневиделица и виното. Изпили го братята, дошъл им ищах бабаитлък да продават и старият рекъл:
- Да изскочеше сега и една мечка, да я уловим за ушите и от кожата и…
- Чакай, бате, - рипнал малкият, - не я убивай, щото зверозащитниците на Бриджит Бардо ще ни откъснат топките заради мечката! По-добре да я опитомим, па да идем или в Брюксел, или пред портата на Световната банка, че като наизлязат ония ми ти диви европейци да гледат - зер, де мечка са виждали! Тоя ще даде долар, онзи швейцарски франк, трети евро - голям лайф ще пада.
Додето думали така, не щеш ли, от гората изскочила Мецана. Ама не рошавата, а една такава сресана, зализана - евромечка. Малкият брат, който бил по-вещ в концепциите и по-бърз в краката, хукнал така, че само петите му святкали. Ала старият не сколасал да побегне, Мецана го лепнала за умната глава и го опапала барабар с концепцията им.
Дошъл на другия ден малкият брат да види какво става и насред поляната намерил само на батя си калпака.
- Че го е изяла мечката - изяла го е… - почесал се по тила той. - Ала поне по програма го е одрънкала!
