Люба Александрова

***

Къщата бравата портата
бавно отключвам
оставям широко отворена
за посрещачите - заедно влизаме
котки и кучета славеи косове
малки мушици и жълти глухарчета
крив и ръждасял пирон на пътеката
Ситни парички се смеят приветливо
мъдри лалета красиви и в залеза
мъдро ме пазят от мисли невчесани

Цяла година а все си е същото
печката стара и телевизора
чайника чашите
две-три паници калени писани…

Влязъл крадецът взел си потребното
нему потребното срещу дребни парици
да продаде да откупи живота си
не е за вярване
малка мотичка спомен от мама
малка мотичка колкото палец
нежно копае цветята да дишат…
Нея защо си отмъкнал
побратиме
тя не ти трябваше
нямаш градина нямаш цветя, нямаш насадено
нямаш
ще можеш ли да си отимаш…

***

Пет часа сън -
умът непокорен
вика в главата ми ситния звън
още преди очи да отворя,
мислите хаосни плъзват навън.
Тръгват,
изсичат в трънака пътека -
думи в синджири, вързани силом -
дърпат се някой, други заекват,
раждат се някои, други умират.
Колкото толкова - два-три куплета.
Скита в небето луната - несретна.
Слънцето в облак - кръста наметнало.
Петък, тринайсети - Разпети петък.

13. 04. 2102 г.

ЗА МАЙКИТЕ ПОКАНА НЯМА

за майките се свеждат клоните
когато пътят им премине
едно дърво недообрано
има дава волно плодовете си
почти с умилно изражение на кучето
но наобратно
за майките остава тъмното
и светлината на луната
по нея да гадаят да посрещат
написаното по небето
за знак
за утрешна поличба
която идва от дълбоко и
още още по-нататък

те - майките - неопознали докрай
вкуса на свободата
те - майките - неопознали докрай
вкуса на свободата
заслушани в далечна песен
утробна съмнала излязла
стоят край слепия прозорец
и стискат кърпичка в ръката

7 април, 2012, Дрен