Николай Югов е руски военен и писател, историк, славянофил (псевдоним на Николай Романович Овсяний, 7.(19).12.1847, Киевска губерния - 3.(16). 05.1913; Санкт Петербург). Завършва Киевския кадетски корпус, военно училище и военно-юридическата академия. Участва в руско-турската война (1877-1878), награден с орден; после в управлението на България - управител на град Кюстендил (1878-1880). Генерал-лейтенант. Професор по военна история и история на славяните към академията на Генералния щаб (1894). Действителен член на Руското географско общество, член на славянското благотворително общество (1880). Сътрудник на Военната енциклопедия. През Балканската война (1912-1913) подпомага Сърбия с медицинска помощ, вследствие на обиколките си се простудява и умира след завръщането си в Русия. Автор на „Повести, разкази и стихотворения на Н. Югов” (1875), „Съвременна Турция” (1877), „Сърбия и сърбите” (1898), „България и българите” (1900), „Българското опълчение и земската войска” (1904), „Руското управление в България” (в 3 т, 1906-1907), „Документи за дейността на русите” (1905), „Турция и турците”, „Руските организатори на България” (1909, златен медал на Императорската академия на науките); „Военните действия на руските войски в Китай през 1900 г.”, „Близкия Изток и славянството” (1913). Използва псевдонимите Еспер, Н. Р. О., Нуль, Ов. Н., Оный Н. Р., Югов, П. Югов, М. Югов, Н. Югов.

Публикации:

Поезия:

ИЗ СЪВРЕМЕННИЯ „АД”/ превод: Григор Ленков/ брой 41 юни 2012