Веселин Касабов

На 1. 06. 2012 г. си отиде Веселин Касабов. Вечна му памет! Предлагаме на читателите ни някои от стиховете на писателя.

НАИВНО

Ще разровя цялата земя. Дори
с кирката и Месеца ще разкопая.
Няма да ме спрат скали, дерета и гори,
но достатъчно ли е това! Не зная.
Мисля, че което търся, ще го има
на Проксима, може би - на Сириус.
Само как ще светят на небето нощем
стъпките ми като бледи запетайки!
Чуйте ме какво ще ви разкажа още:
няма да се плаша, нито да се вайкам -
щом с лопатата на рамо се завърна
даже рая сред звездите ще съм зърнал.
И неверниците ще потърся - где са?
Нося звездна пръст, която ще омеся.
Може би за час
бог ще бъда аз!
Вярната жена от кал ще я извая…
Вие се махнете! Вас не ща да зная.
Кой ще ми попречи най на края
с кирката звездите да дълбая?
Но неверниците казват пак
положително, че съм глупак…

ВЛАК

Хиляди влакове спират на моята гара -
хиляди черни опушени дяволи.
Хиляди вечери гаснат в стъклата, догарят.
Няма го моят влак. Где е? Видя ли го?
Хиляди влакове бързат към моята гара -
хиляди смесени, бързи, товарни и пътнишки.
Хиляди локомотиви, обвити във пара,
пъшкат и тътрят вагончета-къщички.
Влакове пъплят по мостове, през дефилета,
светят очите им мътно в тунелите.
Скърцат траверси, дори колелета.
Няма го моят влак. Где е, в полето ли?
Влакове бързат - дървета без корен…
Ах, оставете ме да си почина.
Пада семафорът, пътят затворен е.
Моят влак вече едва ли ще мине.
Сякаш отнякъде весело свири машина,
тътне перонът, тресат се стъклата.
Влакът през спуснат семафор е минал!
Ето и моят влак! Този е влакът.

СЮРРЕАЛИСТИЧНО

Мокра песен като мокра птица
ще разтърси оловни криле под слънцето,
ще намокри покриви и паметници,
ще намокри магазини и прозорци.
Мили хора, ще ви чакам на площада,
там ще ви посвиря на китарата -
мокра птица ще запърха със крилата си.
Мокра песен аз ви подарявам.
Мокра песен като мокра птица
ще целува своя град в лицето -
там ще бъдат нейни хлъзгавите улици
и като китари ще засвирят жиците.
Но ще светнат уморени крушки
и за всекиго ще има жълт прозорец.
Мокра песен като мокра птица
във китарата на топло ще се гуши.
Ще заплаче през съня си за прозорец.
Сълзите й ще издавят хората,
ще потънат къщи и трамваи,
а над тях ще плува лодчица - китара.