Диана Димих

Едва ли има друг народ като нашия, който да сочи за свой най-светъл народен празник не военните победи (въпреки че, за наша гордост, не сме лишени от тях през хилядолетната ни история), не дати на политически ходове и обществени поврати (за добро или лошо - имаме ги в изобилие), не годишнини за ознаменуване на размаханото оръжие (било за най-благородни, освободителни или народозащитни цели).
Поне за едно нещо сме постигнали национално съгласие и мнението на поколения българи не се е променило през годините - това е отношението ни към Деня на Светите братя Кирил и Методий, който единогласно наричаме най-светлия български празник. Той действително е тържество на една истинска духовност и извор не на гръмко и показно, а на стаено и, бих казала, вродено самочувствие. И въпреки че понякога охулваме своето с подхвърлената фраза “българска работа”, дълбоко в себе си не допускаме подигравка с нашата родна култура и с онова, което крепи увереността ни, че “и ний сме дали нещо на светът” и все още продължаваме да даваме, за удивление на материално доста по-напреднали страни. Защото нашият народ гради своето достойнство на една солидна база - плодовете на съзиданието, на културното самоопределение, на способността щедро да даряваме своите духовни завоевания, а не да следваме готови образци.
В Светото писание е казано: “В начало бе Словото.” В началото и на нашето народностно узряване е словото, буквите, идеята за нашето различие от другите и правото ни да пишем и творим на своя език, да хвалим Бога и да воюваме с перо за утвърждаване на доброто. Велика обреченост е това - да бъдем самите ние, да сме нещо неповторимо, да просветим и други народи с нашата азбука и с преводите на свещените книги, за да станем люлка на една нова култура, в която да отгледаме бъдещото си самочувствие.
“В начало бе Словото” - тази извечна истина е отликата на човека, която винаги му е определяла по-горно място над безсловесните същества. И това личи особено в дни на размирици и войни, когато наред със силата хората прибягват до преговори и дипломатически ходове, за да постигнат онова разбирателство, което и най-мощното насилие не може да завоюва. Защото постиженията на словото са по-трайни и по-убедителни. То е първото и последното оръжие на човешкия разум във всички времена, тъй като на него - на словото, е отредено да гради. Вавилонската кула растеше в небесата, докато човеците я съзиждаха в разбирателство. Щом се объркаха езиците им, градежът секна. Нека този безславен край бъде поука за нас и чрез силата на словото винаги да издигаме нагоре подхванатото с добра воля.
За хората от предишните поколения 24 май е символ на първите детски книжки, на обичта към българската просвета и вярата в човешкото знание. 24 май са още цветята и венците, обкичили портретите на Солунските братя. На този ден под звуците на скъпия химн едни до други крачат деца и родители, професори и библиотекари, учители и писатели, журналисти, деятели на науката и културата - и всички с един трепет в сърцата, с една признателност към първоапостолите на българската духовност. На този ден завършват училище и малките първокласници, вече опознали буквите, наизустили родолюбивите стихове на нашите класици и жадно протегнали пръстчета към съкровищата на науката. Един ден малките ни деца и внуци ще наберат сили да множат същите тези съкровища и да връщат с лихвите онзи капитал от човеколюбие, любознателност и добродетели, вдъхнат им от родната, българска книга. Дано тогава са осъзнали, че не бива и е грях да прогонват кирилските букви, както днес те са изтикани от надписите на магазини, фирми и заведения. Защото тези изстрадали и свещени букви, както и християнският кръст, са в основата на нашето оцеляване като народ - не физическо, а вътрешно оцеляване в противодействие на всякакви влияния.
Много цивилизовани народи не познават собствената си история и се увличат от звездите на киното, на музиката и спорта, опияняват се от кратките проблясъци на модните лица по цветните корици и телевизионния екран. Светилата на нашия народ са други. Те са цели съзвездия, които сияят с дълговечна светлина, защото тя иде от дълбините на българската традиция. Наши звезди са мъчениците на духа, създателите на трайни ценности. Дейците на културата, истинските будители, родолюбци и възпитатели на поколения българи - това са нашите небесни и земни пътеводители, пред които се прекланяме. Те са наша опора в продължилото и до днес Възраждане, от което и сега имаме нужда.
Те не познават отразената светлина, защото сами я създават и излъчват.