ГРАДИНАТА
ГРАДИНАТА
Пипалата на мрачните дни
ме разнищват.
Обеднява кафезът ми,
пълен доскоро с илюзии.
И умът ми горчивата семка
на нещата достига,
преди тяхната обвивка
да докосне ръцете и устните.
Страховете ми само
уютно и сито живеят,
като кърлежи злостно,
болезнено впити.
И заспиват единствено
сутрин, когато
сред росата малинова
тихо копая
и във мека
робинзонска безвременност
свойте корени
нежни и голи заравям.
НАПЕВ
Зелената трева искри и шепне
напевите на нашата взаимност.
Пристъпвай в нея тихо - да не трепне,
да не посърне нейната невинност.
Зелена все тревата да остане,
божествени цветя ще бликнат.
Ако пък буря я покрие с рани,
на мястото й камъни ще никнат.
Зелената трева искри и шепне…
АТАВИСТИЧНО
Не ме оставяй да се скрия
във последното убежище -
пещерния храм на самотата,
във влагата, студа и мрака
да търся пристан за душата си.
Стрели ще остря и ще ги забивам
една след друга във сърцето си.
Ранена, до стените ще заспивам
и ще се будя в болка безпросветна.
Ще търся прилепите, за да ги погаля -
без нежност пръстите ми ще се схващат.
Под барикадата от хладни камъни
накрая спомена за слънцето ще смачкам.
И ако тръгнеш да ме търсиш в мрака,
ще ме откриеш сляпа и саката.
Не ме оставяй дълго да те чакам.
Не ме оставяй да се скрия в самотата.
ЛЕГЕНДА ЗА СТУДА
Крепостта е оградена с вода.
Не може да се преплува.
Но обезумял от студа,
човекът със дома се сбогува.
И тръгва по тънкия лед,
не чува как пращи под краката.
Сив облак го води напред,
додето го глътне водата.
Не знае, окаян, че път
възможен е само нагоре,
че там се намира брегът.
Не знае. И прелива от горест.
ТАЙНА
Което си е най-дълбоко в мене,
не беше ми поискано по пътя.
А уж бях атом и вселена,
камбанен звън, и смях, и тътен.
Бях щедра, до безумство всеотдайна,
една нелепа самарянка.
Но най-дълбокото остана тайна.
Самотен силует с унила сянка.
ЛУДА ПТИЦА
Защо се рее още в късното небе?
Защо отчаяно-самотна песен пее?
Отмина пролетта, и в лятото тя бе
и вече дойде време да немее.
Гнездо си има, малки си отгледа
и от летенето крилете натежаха.
Нима не знае тази птица бедна,
че всеки се е скрил под свойта стряха?
Но лудата й песен продължава,
тревожи здрача със пламтящото си чувство.
И ако никой песента не заслужава,
ще кажем - ех, изкуство за изкуството.
НЕЛОГИЧНО
Помни за тази невъзможност -
да видиш изгрева на запад,
снегът да завали през август
и във градината ти
изведнъж да цъфне
самотна роза в края на декември.
Но запомни и още нещо -
щом е възможно мъртво тяло
със сила на духа да оживее,
защо безсмъртната душа
да не получи радост
във залеза на земното си
приключение?
