Павлина Павлова

ЮЛСКИ ЕСКИЗ

Самотни горички,
         молитвено вдигнали клони.
Приличат на яхти,
            закотвени в сухи треви.
Додето се спусне нощта,
            все така ще се рони
жаравата слънчева
            в юлския ден ветровит.

Тогава вечерникът чакан
                 ще лъхне прохлада.
Светът ще въздъхне,
           ще седне навън облекчен.
Звездите изгряват наблизо.
                 Луната е млада.
Препусва по Млечния път
                     нарисуван елен.

Безсмъртният хор на щурците
                   в синхрон ще запее
и всеки,
на който в гърдите му бие сърце,
ще слуша,
а после безмълвно с нощта ще се слее -
чак призори свършва
                 поредният влюбен концерт.

ИЗОСТАВЕН

Когато жената му каза: “От днес те напускам!”,
сърцето му сякаш изтръгна, така опустя.
Той седна край бара, започна да пие по руски.
Додето затвориха, май че съвсем оскотя.

И тръгна си с вятъра. Пустите улици тъмни
сега му се пречкаха, спъваха, блъскаха в гръб.
Градът му се струваше чужд и загадъчно стръмен.
Понякога спираше, стигнал опасния ръб.

Лудешкият смях на пияни жени го преследва
и сласните устни валсират край него в нощта.
Цигулките плачат. А просек така го издебва,
че слага в ръката му свойте сакрални неща:

часовникът с надпис: “Обичам! Завинаги твоя!”,
и пръстен, с гравирана дата, флаконче с парфюм.
Той сам продължи да налучква посоката своя.
“Напускам” пищеше в ушите му с ек от куршум.

ФЛИРТ С ВЯТЪРА

Едва ли ще се върне вятърът -
          да ме потърси и ми подаде ръка,
            след като ме събори на земята.
Бе удар в гръб.
Но първо ме обгърна с нежност,
            в косите ми заспа,
            дъха ми грабна…
Направи ме обичана, желана.
Направи ме щастлива с тази волност,
        открадната от птичите криле.
А после се понесе към небето -
          с вихрушките танцуваше,
          светкавици ловеше…
Бе станал страшен, непознат,
                непредвидим.

Стоях и гледах.
Чувствах се прашинка
и исках само да ме поведе…
Тогава ме събори на земята.
                     Бе удар в гръб.
Навярно се срамуваше
                    да се огледа във очите ми.
                    Как би могъл да знае,
че те са пълни с прахоляк и с болка -
така най-лесно се отмива обичта…

СПОМЕН

С теб танцувахме валс, и танго,
после рок, после нещо модерно…
Беше втренчила злостно око
в нас жена ти, със вид начумерен.

Ние бяхме партньори за час
на конкурса за танци по двойки.
Тя отказа. Заместих я аз
и танцувах до края геройски.

Не спечелихме златния приз.
Пеперуди в гръдта ми трептяха.
Поклоних ти се. С жест поривист,
ти ръката целуна ми плахо.

Разделихме се. Тъй не разбрах
как се казваш и колко си нежен.
Съхраних пеперуди и смях,
и очите ти, пълни с копнежи.

БРАКЪТ

Започва от върха на всичко:
             Страст,
                     любов,
                         надежди…
И ден след ден се срива нанадолу.
Красива празнота
         изпълва стаите,
                          душите,
                                     думите.
Писукащият телефон ни отчуждава.
Къде отиде близостта?
Доверието е като мираж в пустиня.
В очите ни
дори един оазис няма да изплува.
В която и посока да поемем,
ни чакат само пясъци,
              и пясъци,
                    и пясъци…
Това е нашият живот,
          преминал в бясната месомелачка
                            с марка “Брак”.