Григор Пърличев

In nova lingua gloriatur nomen domini nostril, т. е. нека се славит името божие на нов език. Досега божието име се славеше само в гръцки и латински, а сега се славит в трети език - славянския език, език, звучен, богат и свещен.
И така Папа Адриян ІІ, по промислу божию, освети славянския превод и славянския език.
Да свием, да свием втори венец на кротостта им: Св. Св. Кирил и Методий сами не грешеха, а на грешните опрощаваха: според примера на Исуса Христа, който каза: „Не дойдох да поканя праведниците, но грешниците на покаяние. Нямат нужда от лекар здравите, но болните. Елате, елате при мене, да видите колко съм кротък и смирен. Елате да видите колко благ е яремът мой и колко лесен товарът мой.”
Со такава кротост тие извършиха великото дело: покръстиха милиони души.
Девойките да свият още един венец, трети венец, - на трудолюбието им. Св. Св. Кирил и Методий вчас като отслужеха Св. Литургия, вчас тръгваха на училище да учат дечинята. От великите им трудове иихниот сън беше малък и кратък. Тие още от полунощ се разбуждаха, за да превождат Св. Писание. От великите им трудове тие изгубиха здравето си. Но ако и да бяха болни, все и така тие пак се трудеха, докле извършиха великото дело, което не би могло да извършат ни царе, ни императори, ни самите може би Христови апостоли; ни един от апостолите не покръстил толко много души, колкото Св. Св. Кирил и Методий.
Но, ке ми каже някой, оти от това велико дело им помогнаха чудесата, что правеха. Не! тако ми Св. Кирила и Методия, тако ми име Божие, не им помогнаха толко чудесата, колкото им помогна поведнието. Чудеса може да направи и дяволът. Но Св. Св. Кирил и Методий се прославиха заради кротост, заради смирение, заради трудолюбие, заради любов, която е майка на всичките добродетели.
Но кой оратор, какъв панегирик може да достойно и прилично да похвали Св. Св. Кирил и Методия? Най-голяма похвала е, оти Папа, днешниот Папа Римский, като оцени мъките и трудовете им, като оцени величината на делата им, ги нарече развноапостоли и издаде заповед, писменна заповед, строго повеление по всичкото си паство да празднуват всички деня на Св. Св. Кирил и Методия.
И така, днеска целият Славянски род празнуват великиот празник; и го празнуват много по-тържествено от нас; го празнуват по храмове много по-великолепни от нашиот; в храмове преизполнени с народ, много по-многочислен от нашиот. Нашиот празник е скромен, смирен, незвучен, скутан.
Благодарение Вам, мили мои колеги, что оставихте татковината си и дойдохте да послужите на нашата татковина или, по-добре да кажа, на татковината на Св. Св. Кирил и Методия и да празнувате в самия Солун празникот на Солунските светии. Колкото и да е скромен праздникот наш, става по-весело со Вас и чрез Вас. Вие, украшение празника, доставихте нам райско благолепие - и в училищата, и во църквата на Св. Св. Кирила и Методия. Оскудяло нам мудрих мужей число. Майка Македония много е ослабнала. Откако породи великаго Александра, откако породи Св. Св. Кирила и Методия, оттога майка Македония лежи на леглото си ужасно изнеможена, совершено примряла. Майка, что родила великаго сина, надали ке може да роди и другего. Затова толко редки са на светот великите мъже. Цели просветени държави, во течение на 50 годин, едва могат да произведат един велик мъж.
Сърдечно благодарение Вам, мили мои сотрудници, что дойдохте да целувате светата земя, дето стъпали нозете на Св. Св. Кирила и Методия. Нито нужда имаше от нашето благодарение. Доволно сте наградени от самата си съвест. Даже и блаженство е вселено во сърцата Ваши, дето служите на Кириловото отечество. Идението Ваше во Солун надали е по-долно от поклонение на Божия гроб…
Но какво казах аз? Греших! Простете ме. Хула е да каже човек, оти Македония е плодородна и неизчерпаемо благочадна. Колко са хубави цветята нейзини, колко са хубави дърветата нейзини, толко са хубави и чадата нейзини; и хубви, и пъргави, и остроумни. Каква е силата на растителността, таква е силата и на жителите. Благодарение Вам, колеги, Македония има да произведе звездоподобни младенци. Пак благодарение Вам, Вие ке бъдете повиватели на младенците на Македония; повиватели благодушни, благооки, симпатически, благомислещи. За новородените младенци на Македония Вашата радост ке бъде равна на радостта на майката, что ги родила; зачтото повивате, о, Вие, уважаеми и свети земледелци, на плодовитата Македонска земя. От Вас се очакват много плодове, пленително цветни, великолепно блистателни плодове. От височината на небесата со благостно око на Вас гледат Св. Св. Кирил и Методий; Ви гледат и Ви благославят. Особено благодарение на Правителственото покровителство, Солунската българска гимназия има да произведе още много Кириловци и Методиевци, които ке бъдат светила на училищата ни, ке бъдат благолепие на църквите ни, ке бъдат стълпци на вярата, и ке прославят Македонското име. Амин!

—————————–

сп. „Македонски преглед”, издание на Македонския научен институт в София, год. 4, 1928, кн. 2.

Публикува се по Приложения към „Автобиография на Григор С. Пърличев”, С., 1929, съставител д-р Павел Н. Орешков.