Димитър Златев

Върви той замислен, със поглед далеко зареян,
та някои даже го смятат природно завеян.

Но всъщност поетът не рядко се чувства смутен
- дали не отмина без отзив едно „Добър ден”?

Със поздрав го срещат децата и млади невести,
съседи и набори питат за някакви вести.

По-старите хора почтително казват му „здрасти!”,
с което прибавят по шепичка делнично щастие.

И малко суетност пробуждат, /признава си честно,/
щом кажат, че негови стихове чели във вестник…

Но никой не знае, че нощем все трудно заспива
след късните вести за жертви на страстите диви:

за бебе, продадено нейде за чужд валута,
наместо с усмивка да гука на майка си в скута…

За чуждия грях той сам се с вината товари,
приел доброволно на своя живот хонорара.

И пак ще прибави бял косъм в перчема си сив.
Кажете по навик: „Блазе му! Живей си щастлив!!!”

май 2012
Чепеларе