Веселин Павлов

Из „За словото с любов” (2011)

Още в предговора споменах защо почнах да пиша тази книга. Осъзнавам, че няма да открия нищо ново. Всичко, което ще кажа, е известно, но до голяма степен не се спазва от дълбоко барикадиралите се артисти, журналисти, водещи и говорители в телевизиите и радиата, в театрите и при озвучаването на филмите, а също и от нашите публични личности, от политиците и депутатите. Всички те са вече известни и изглежда никак за тях не е важно дали ще бъдат чути и разбрани. Знайно е, че тези хора няма да обърнат никакво внимание на един възрастен артист, но с голям опит в словото. Дали изобщо четат! Все пак длъжен съм да споделя всичко, което е в главата ми, защото не искам този опит да отиде в забравата.

Ще започна с най-важния елемент на говора - дишането. Неслучайно то е залегнало и във философията на йога като основа на човешкото здраве и самочувствие. При изговарянето на думите трябва да имаме винаги запасен или даже излишен въздух, за да се чуят последните думи на фразата, иначе без въздух те не достигат до зрителя или слушателя. Известно е диафрагменото дишане. То постъпва в долните части на белия дроб или диафрагмата, като въздух се поема при всяка паузка само през носните кухини със затворена уста. Много вредно е да се говори без паузи - всичко в едно безкрайно изречение. Вярно е, че сега сме в препускащия XXI век - говорът и в живота, и на сцената, и пред телевизионната камера и микрофона на радиожурналиста е бърз - времето е малко и все не стига. Но това усложнява още повече задачите на говорещия. Значи е нужно произнесеното да се изработва точно и артикулационно изискано. Но и за това няма време. Затова аз бих посъветвал: в напечатания текст сигурно има трудно произносими думи и затова те да се напишат на листче отделно, да се произнесат 4-5 пъти и тогава да дойде предаването “на живо”. Същото важи и за импровизираното интервю (всеки знае кои думи в неговата област го затрудняват, нека ги упражнява редовно и когато го изненадат с микрофон, да е подготвен и по-уверен).
И нещо допълнително при диафрагменото дишане. Този, който се занимава ежедневно със слово, трябва да се пази от силна хрема, да взема незабавни мерки за бързото й премахване, за да освободи необходимия приток на въздух.

А сега няколко думи за произношението - дикцията или иначе казано - ясния, отчетлив
говор. У някои може да има главно съгласни - неточно и неправилно произнасяни. Всеки трябва да открие кои са тези съгласни и сам с упражнения да ги поправи. Същото важи и за гласните, но там е по-лесно: а-а-а, о-о-о, е-е-е, и-и-и, у-у-у, ъ-ъ-ъ. После пред гласния звук се добавя съгласен: ба-ба-а, ва-ва-а, да-да-а, га-га-а, са-са-а, за-за-а, та-та-а, ца-ца-а и бо-бо-о, бе-бе-е, би-би-и, бу-бу-у, бъ-бъ-ъ и т. н. Когато правим упражнения, най-важното е да се слушаме сами с ръка на ухото, леко обърнато към устата.

Сега в първите години на ХХI век трябва особено да внимаваме при бързия говорен ритъм дали точно произнасяме всичко изговорено и най-вече трудните думи. При някои изпълнители трябват повече упражнения, докато има и такива, на които им е дадено от природата и при тях са нужни съвсем малко усилия, за да стане съвършено ясното и отчетливо изговаряне.
Тук трябва да отбележа, че във времето, в което живеем, е модно да се говори не само бързо, но и простичко, обикновено, както и в живота. Но това изисква особени усилия, за да достигне словото в зрителната зала, във филмовите салони или вкъщи пред телевизионния екран. Нужно е голямо внимание от изпълнителите. Например актьорът на сцената в даден момент по мизансцен е гърбом към зрителната зала, или е в профил, или е легнал - може и с партньорка. В такива случаи почти нищо не достига долу и зрителите едва долавят неясен говор. Затова е необходимо и режисьор, и изпълнител много точно и артикулационно да са изработили въпросните реплики.

Словото - това са и тихите пасажи, и викът. При тихите моменти е необходимо специално внимание и обработване на текста. Това се отнася и за сцената, и много повече при дублажа на филмите. Също повишено внимание се изисква при моментите с викове, защото тук не трябва да има крясъци, а вик с чиста тоналност.

Време е да кажа сега нещо особено важно. Сред артистите, телевизионните говорители на новините, спортните рубрики, прогнозата за времето и други, а това се забелязва и при депутатите, и при журналистите, водещи различни телевизионни и радиопредавания, има хора с “лениви устни” - това най-вече личи при простичкото, непретенциозно говорене. Това се случва и при мъжете, но като че ли повече при жените. В тези случаи всичко пропада - и произношение, и дикция, и артикулация, и доброто диафрагмено дишане. Бих могъл да съобщя много имена на артисти, журналисти, говорители, но аз предпочитам тук да замълча. По-добре е да посоча как може да се оправи този много голям недостатък!

Като свиете палеца на ръката си, очертават се двете кокалчета - едното близко до нокътя, а другото - в основата. Захапвате тази част от пръста, която е между двете кокалчета, като отваряте широко устата си и палецът остава между горната и долната челюст. Стоите така с отворена уста около 15-20 секунди. Нищо особено, но ако това се прави всеки ден по 15-20 пъти в продължение на един месец - резултатът настъпва скоро и ленивостта на устните изчезва. И вече говорите по съвсем друг начин.
Това запомних от Борис Михайлов, който ми преподаваше техника на говора. Казваше, че малцина знаят как да се справят с ленивите устни, но той усвоил това упражнение в Германия от самия Макс Райнхард, в чийто театър е играл преди войната.