АРМЕНСКА ЛИТЕРАТУРА
Древната арменска литература пр. Хр. съвсем малко е известна. От арменската литература преди 5 в. до наши дни са достигнали само отделни откъслеци; те говорят за съществуването на „Анали” и „Храмови книги” още през времето на езичеството, а също и за народна поезия, за народни певци (рапсоди), заместени впоследствие от „ашугите”; съществували са и театрални представления. Млади арменци са ходели във Византия (която тогава била подчинена на Византия и Персия), те се заемали с превеждането на гръцки и сирийски книги. Именно тия преводачи поставят началото на националната просвета и литература. Във втората половина на 9 в. Армения възстановява политическата си независимост. Развитието на литературата се засилва. След селджукското нашествие страната отново изгубва своята самостоятелност. Това причини масови емиграции, особено в Киликия, където в края на 11 в. се образува нова арменска държава. Благодарение на кръстоносните походи и търговските си сношения с Венеция в тази държава се забелязва западно влияние. Това се отрази и в арменската литература. Особено се чувства влиянието на латинската литература. През този период се появяват много истории на Армения. Древноарменската научна литература обхваща главно философията, граматиката, риториката, математиката, астрономията, географията, медицината и юридическите науки. От древноарменските учени ще споменем последователите на Аристотел - философът Давид Непобедимия (5 в.) и Григори Магистрос (11 в.)
Новата арменска литература (19 в.) се дели на източна и западна. В източната влиза литературата, възникнала в Армения, а западната - тази възникна в арменските емиграционни колонии в Цариград, Смирна и Западна Европа. Източната арменска литература до 1917 г. е слабо развита. От този период по-важни представители на арменската литература са: Хачатур Абовян (? - 1848), сътрудник на сп. „Гюсисапайл” („Северно сияние”), издавано в Москва (това списание запозна арменските читатели с „Демон” на Лермонтов и с редица други руски и западно-европейски писатели, преведени на арменски). Сътрудник на същото списание бе и Микаел Налбандян (умрял на заточение), литератор, публицист и критик, приятел на Бакунин и Херцен; също: С. Шах-Азис (умрял 1908 г. в Москва), представител на гражданската поезия (под руско влияние); Перч Прошян (? - 1907), автор на няколко битови романи; Агоп Мелик Агопян (известен под псевдонима Рафи, 1835-1888)- най-големия арменски романист; драматургът Габриел Сундукян (арменският Островски), Рафаел Патканян (1830 - 1892), поет; Ованес Ованесян (1864 -), поет; Ованес Туманян (1859-1923), поет; Аведик Исакян (1875- ), поет; Алекс. Патурян (1865-1916), поет; Ваан Терян (1885-1920) - голям социален поет, създал своя школа; Ширван-заде, Исакян Демерика Демирчан, Ст. Зорян, Тотовенц и др.
След 1917 г. се появяват млади писатели и поети, някои от които са писали и преди това. По-видни са: Агоп Агопян, ЕгишеЧаренц, Арази, Азат Вщуни, Кеворк Абов и др. От по-младите ще споменем: Аракси, М. Армен, Овик Меликян, Ануш, Н. Дабагян, Е. Чаренц, Наири Зарян, Аксел Бакунц и др.
Западно-европейската арменска литература е откъсната от Армения; тя е напълно под френско и италианско влияние. По-видни нейни представители са Мкъртич Пешикташлян (1826-1868) и Петрос Дурян (1851-) - основатели на цариградската арменска литература; от същата школа са: Галфаян (Хорен Нарбей, 1831-1892), Ачемян (1838-?) и Наапет Русинян (1819-1876); от „Смирненската школа”: Мамурян (1830 - 1901), Отян (1834-1887), Демирчибашян (1851 - 1908); между по-новите заслужават внимание: Чобанян (1872-) - поет и учен (днес живее във Франция), Сибила (Цариград, поетеса), Даниел Варужан, поет; белетристи: Шишманян, Арпиарян, Зохраб и писателката Дюсаб, също и сатирика А. Паронян. След войната 1914-1918 западната арменска литература съвсем заглъхна.
Из „Малка литературна енциклопедия”, том І, С., 1939 г.
