ЛИРИКАТА НА ДЕЛНИКА
Защо не мога да се отърся от натрапващото се - смесено - чувство за нещо необичайно и в същото време някога вече изживяно - когато чета стиховете в новата книга на Владо Любенов? Дали от предразсъдъците след некраткото общуване с него и лириката му, или поради усещането за нещо сантименталнно в тоя свят без сантименти? Свят, повече практичен, отколкото духовен, но повече меркантилен, отколкото практичен.
Още в самото заглавие са немерили мирно мирно съжителство две, общо взето несхождащи се представи за изящните, но мимолетни пеперуди и чисто материалната, а често и двойнствена същност на адвокатството. Мисля, че едно от големите достойнства на книгата е именно умението на нейния автор да открива лириката в една тъй прозаична професия, в която привидно няма лирика. И която също борави с думите, но там те имат коренно различна мисия. Лирическият герой (да ме прощавате за клишето, но в случая то е необходимо и на място), е човек, който много дава, но малко взима. За всичко е виновна душата. А любовта е просто нещо - толкова, че нито можеш да го обясниш, нито да му влияеш по някакъв начин. И тогава единственото, което остава, е да се изживее напълно и до край, без мисъл за последствията.
Такива внушения изпълват художественото пространство на „АДВОКАТИ И ПЕПЕРУДИ”. Те дават представа за любовта не като комплекс от емоции, а като състояние неподвластно нам, то прави лошите добри и добрите - лоши. Пак тя разбутва представите ни за нещо романтично и нямащо нищо общо с материалния свят, където всичко се купува и продава. Любовта в стиховете на Владо Любенов е прашката на Давид, запратена срещу бездушието и арогантността на обществото. Вижте „ЦВЕТАРКА”, „ИЗНАСИЛВАЧЪТ” или пък „ОТРАЖЕНИЯ” и ще разберете за какво говоря.
Тази любов може да бъде груба и чувствена, позната или мистична, но едно е сигурно - с предизвестен край и усещането за нещо безвъзвратно изгубено.
В началото -
Клиентката беше красива жена,
стоеше пред мойта кантора
с олющена сива и мръсна стена,
където не идваха хора…
И накрая -
Тя дръпна роклята и страшно чисто гола
изправи се настръхнала в нощта…
А аз седях и плачех сам на стола,
изгубил най-красивата мечта.
Другата голяма тема от стихосбирката „АДВОКАТИ И ПЕПЕРУДИ” е Жената във всичките й превъплъщения. Но ако кажем само, че нейното присъствие в текстовете на произведението е убедително, все едно, че не сме казали нищо.
Жената от стиховете на Владо Любенов е видение от плът и мистерия от форми, чието съчетание те кара да въздишаш от носталгия по всичко изживяно и неизживяно. Понякога тя е само символ - красив и недостъпен, в други случаи е толкова реалистична, че се приема не със сетивата или фантазията, а като нещо материално и затова още по-вълнуващо. Както е в стихотворенията „ТЯ БЕШЕ БЯЛА, МНОГО БЯЛА…”, „ОТРАЖЕНИЯ”, „ПОСЛЕДНА ДОЗА”, пък и почти навсякъде. Безхитростна и емоционална не по мярката на времето, тя търси любов и дарява любов без да се влияе от условностите на битието или кварталното обществено мнение, без изобщо да се замисля за това. И колкото е по-ефектна външността, толкова душата е по-чуплива, макар и разумът да диктува обратното. Хубавото е, че по волеизява на автора накрая все пак има по нещо оптимистично в песимизма си, което въпреки всяко страдание и неразбиране, да ни подсеща, че сме хора, че има още такива понятия като нравственост, състрадание и взаимност.
Сборникът никак не е малък за поетична книга, поне е достатъчен да даде представа за неговия автор. А Владо Любенов спокойно може да се причисли към малкото поети у нас, които не могат да бъдат сбъркани, след като веднъж си прочел стиховете му. Дали е стил, дарба, отношение към словото, или и трите едновременно е нещо, което всеки може да прецени сам за себе си.
Поетът налага една нова образност, каквато не се забелязва чак толкова в предишните му книги. Той не насилва стиха, нито пък стиховете му насилват вкуса на културния и по принцип добронамерен читател. Убедете се и сами, вместо да се мъча да го обяснявам:
Видях ли, не видях ли в парка,
посред мъгла и мрачна готика,
жена - настръхнала шишарка
с петна от сняг и от еротика.
От връхчетата на елите,
до връхчетата на гърдите й,
прецеждаха се светлините
паяжинно-възхитителни.
(„Здрач”)
Толкова е изчистено, че просто няма няма къде да го пипнеш. А може би това е една от формулите на успеха - да бъдеш нов и различен, като същевре- менно си оставаш същия както преди?
