В книгите на Biblia Hebraica тази книга се нарича “сефер техиллим”. В буквален смисъл това е книгата на славословията, книга на възхвалите – на възхвалителните песни за Бога (Марковски 1957: 157; Марковски 1968: 235; Шиваров 1994: 195).
Как точно да се разбира еврейското слово “сефер техиллим”?
То явно не покрива пълния обем на съдържанието на псалмите. Част от тях са действително славословия, възхвала на Твореца и Създателя на видимия и невидим свят (като 103-ти псалом), но част от псалмите са плач и скръб по Бога (като псалом 21-ви). Възможно е това название да е синекдоха, т.е. частта да се използва за наименуване на цялото. Псалмите са и молитва. Названието “молитви” – “тепиллот”, е било предпочитано в по-старо време (Шиваров 1994: 195). В една молитва, както е в литургията или в требите, винаги се съдържа възхвала, прослава на Бога.(1)
Древните, а най-вече богоизбраният еврейски народ, са имали непосредствено чувство за творението, чиста памет за Писанията и за Преданията, затова и са нарекли точно тези, най-съкровени молитви, събрани в Книга Псалтир, славословия – “сефер техиллим”.
В Превода на 70-те еврейското слово “сефер техиллим” се предава с гръцката дума “псалмос”, което буквално означава свирене на струнен инструмент. Струнният инструмент, на който се е свирело, най-вероятно е бил арфа. А после и песента, която се е пеела в съпровод на струнния инструмент, е наречена също с това име. Пеенето, свиренето, изпълнението на песен е “псалмос”(2).
С други думи, на гръцки не е преведена еврейската дума “сефер техиллим”, а нещо съвсем друго. Търсено е понятие, представа, която да е разбираема за гръкоговорещия свят, защото елинската култура на човешка мъдрост, долавяща Божията мъдрост, е различна от еврейската култура на Божията мъдрост, в която се вписва и човешка мъдрост. Това са две различни по организацията си култури: антропоцентрична – гръцката (Бог не се е открил на гърците), и теоцентрична – еврейската (като избран от Него народ, на който Той се е открил).
Впрочем древните евреи са били различни от всички – както от гърците, така и от цивилизацията на Вавилон или Египет. Вместо цивилизацията, те имат културата на богоизбрания народ – заради обещанието, което Бог дава на Авраам, минал през най-съдбовното за човечеството (след Ной) изпитание и имащ – по думите на Киркегор – ирационално познание. След всичко, случило се след грехопадението на нашите прародители, след Каиновото убийство – до потопа и след него, предпазливостта на Твореца към човека е била голяма.
Така на гръцки еврейското слово “сефер техиллим” няма буквален превод, а е предадено с гръцкото слово “псалмос”. По подобен начин не е преведено и еврейското слово “берешит” (в самото начало на началата, в абсолютното начало), с което е наречена първата книга от Петокнижието. На гръцки и на латински тя е наименувана Генезис, а на славянски – Битие. Или, при превода, който винаги е някакво тълкуване, поради липсата на съответствия в културите се търси и пригажда някакво подобие. Така еврейското духовно наследство е пригодено към езика (като разбираме словото в най-широк смисъл) на гръцката култура.
В славянския превод светите равноапостолни Кирил и Методий са оставили гръцката дума “Псалтир” непреведена. В славянското езичество “псалмос” (а и не само “псалмос”) явно не е имало към какво да се отнесе, на какво да се уподоби.(3)
Книга Псалтир става 22-рата книга от славянската Библия. В нея псалмите са 151. Както се знае, в Biblia Hebraiсa няма 151-ви псалом. В славянската Библия той е преведен от гръцки.
Както вече бе отбелязано, Псалтирът е и сборник с молитви. Молитвата е Божия наредба: “И ще викнете към Мене, ще отидете и ще Ми се помолите, и Аз ще ви чуя; ще Ме потърсите, и ще намерите, ако Ме потърсите от все сърце” (Иеремия 29:12-13), “…и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш” (Пс. 49:15)(4). Евреите са се молели всеки ден – в скинията, после в храма в Йерусалим. Утринните и вечерните жертвоприношения на свещениците и на левитите са били с молитви. Молитвен е бил и еврейският бит – нищо в ежедневието не е било предприемано без молитва. Господ е участвал в делничния живот на евреите. Живял е със земното време на човека.
Псалмите са били в употреба при служението в Йерусалимския храм, а някои от тях – още при служението в скинията. Така 50-и псалом е молитва за опрощаване, 58-и – за закрила, 21-ви и 60-и – за изцеление, 108-и – за оправдаване. По този начин от установяването на служението в скинията, а сетне и в Йерусалимския храм, до днес псалмите са свързани с най-личната част от живота на човека.
По Псалтир, издаден през 2000 г. от Трифонов Печенгски манастир, 90-и псалом се чете, ако желаеш да се утвърдиш в надеждата си към Бога и да нямаш боязън, 83-ти – при желание да се преселиш в дома Божий и във вечните Божии селения, 66-и – ако просиш щедростта на Бога, 101-ви – при затруднени обстоятелства в живота и при духовно униние, 136-и – ако си пленен от чужди помисли, 11-и – когато виждаш гордостта и умножаващата се злоба на много от човеците и разбираш, че за тях вече няма нищо свято. В Псалтира се изброяват още много други случаи. Иначе казано, възможностите за тази лична част от живота на човека са широки. Това вероятно е практика на Руската църква.
Божията наредба за молитва е препотвърдена и в Новия Завет. Господ Иисус Христос казва: “Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна” (Мат. 26:41), “Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори” (Мат. 7:7-8), “и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите” (Мат. 21:22).
Св. ап. Павел също препотвърждава Божията наредба за непрестанна молитва: “Непрестанно се молете” (1 Сол. 5:17), “с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии” (Еф. 6:18). А в Първото послание до Тимотея (2:1) казва: “И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци.”
Молитвите към Всевишния като към Цар, Бог, Съдия, Творец и Подател на благата са в Книга Псалтир. Така псалмите въобще са израз на най-съкровени и дълбоки религиозни преживявания.
Псалмите са поетични текстове. Книга Псалтир е също и сборник с поезия. Предмет на поезия в тази книга е вярата, поради това преживяванията на сърцето и на ума тук имат възвишен изказ. Като поетични текстове, псалмите имат и някои формални белези.
Така отличителна част на тази поезия са разните видове паралелизъм. При най-очевидния мисълта или чувството, поетично изразени във втория стих, повтарят мисълта или чувството, изразени в първия.
За част от псалмите е характерен звукописът. Така първите осем стиха на псалом 119-и започват с алеф (първата буква от еврейската азбука), следващите осем – с бет, и така до последните букви – шин и тав. В псалми 111-и и 112-и с поредна буква от еврейската азбука – от алеф до тав, започва всяка половина от стиховете. Акростихът в псалми 37-и и 145-и изписва поред буквите от алеф до тав.
Псалмите са със своя ритмика и метрика.
Поетичността в Псалтира е в неговата образност. Псалмите са израз на дълбоки психически състояния. Oбразите в псалмите много често са реалии из природния свят, създаващи представата за мощ – така, както впрочем евреите са чувствали Творението и Твореца. Голямата тема обаче, която изразява преживяванията на човека чрез образи (защото това е по-удачната форма на израз на мистичното, дълбинното и ирационалното – отколкото чрез логиката на разума, облечена в словесност), е личната среща с Бог.
И още – Псалтирът е Боговдъхновена книга. В това е голямата разлика между светската поезия, плод на човешко вдъхновение, и възвишеността на еврейската поезия в Светото Писание. Боговдъхновеността е във въздействието на Светия Дух върху умовете на библейските писатели, за да бъдат изказани религиозно нравствените истини, необходими за спасението на човека. Иисус Христос сочи Старозаветните писания за безпогрешно верни, за Слово Божие. В Новия Завет четем Неговото обещание да проводи Дух Светий. Новозаветните писания са създадени също под Неговото, на Светия Дух, ръководство. Така и в Книга Псалтир Дух Светий е упражнявал Своето свръхестествено влияние върху умовете на пишещите псалмите. Чрез Него библейските писатели са показвали Божията воля. Затова псалмите са Божие Слово. Избрани да изразят Божието Слово са били св. цар Давид и другите, на чието писателство принадлежат псалмите.
И така, Книга Псалтир има три страни – тя е Боговдъхновена книга, тя е книга с молитви и е книга на еврейската поезия.
Проф. Иван Марковски сочи, че Псалтирът е краен резултат от няколко редакции, започнати от Давид и свършени при Неемия (2 Макав. 2:13) (Марковски 1957: 162). Псалмите не са от едно и също време и не принадлежат на един и същ автор, и първоначално са съставлявали малка книга, която с времето се е уголемявала. Достоверни данни за началото на събирането на псалмите, за процеса на събиране и за окончателното съставяне на сборника липсват (Марковски 1968: 237).
Всъщност религиозна поезия четем и във вавилонската литература. Евреите са били в културно общение с народите от Средния изток, но те трансформират този културен опит, като придават друг смисъл и значение на усвоеното. Същото отношение проявяват и към културния опит, усвоен от ханаанските племена, или към усвоената египетска култура – от блестящo подготвения в нея св. пророк Мойсей.
Повечето от псалмите са надписани – посочен е техният автор. Отчасти е посочено и времето, в което е написан даден псалом, а също и поводът за написването му, и начинът на музикалното му изпълнение.(5) Както се знае, по езиковото състояние на един или на друг псалом не може да се определи времето на написването му – поради това, че библейският еврейски език не се променя във времето.
Знае се със сигурност, че цар Давид е автор на голяма част от псалмите. Свидетелство за това авторство четем в Новия Завет. Словото на Иисус Христос е: “Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: “рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти”?” (Мат. 22:43-44)(6).
Същото е посочено и у св. ев. Лука: “как казват, че Христос е син Давидов? А сам Давид казва в книгата на псалмите: “рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти” (Лук. 20:41-43). И в думите на св. ап. Павел в Деяния на светите апостоли: “Защото Давид казва за Него: “винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя. Затова се възрадва сърцето ми и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда. Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление. Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си” (Деян. 2:25-28). Също и: “Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва: “блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити; блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях” (Рим. 4:5-7).
Така в Книга Псалтир са изразени Боговдъхновените мисли, преживявания, емоции и настроения на св. цар Давид. Те са влияли и върху другите библейски автори, които са писали псалми. Така се е получила тази общност на Давидовите псалми с псалмите, които не са били писани от него.
Св. цар Давид е автор на не по-малко от 73 псалома. Според надписа към псалом 89-и, той е от Мойсей. Соломонови са 71-ви и 126-и псалом. От Асаф – певец и началник на хора при св. цар Давид, са 49-и и псалмите от 72-ри до 82-ри – дванадесет текста. На Кореевите синове (синовете на Корей, който въстава против Мойсей и Аарон и който погива, но синовете му не погиват, а са певци и поети по времето на Давид) се приписва авторството на 41-ви и от 43-ти до 48-и псалом, а също и псалми 83-ти, 84-ти и 86-и. На Еман (третия от петимата синове на Зара – 1 Парал. 2:6) се приписва 87-и псалом. На Етам (съвременник на Давид) – 88-и псалом. Тези псалми са със специфична лиричност.
По съдържанието си псалмите са били разделяни на различни класове: хвалебствени песни, църковни песни, религиозни и нравствени песни, т.е. такива, в които е намерило израз упованието на Бога; елегически; месиански псалми, които се отнасят за Христос; исторически псалми.(7)

Книга Псалтир е не само една от най-разпространените книги, но е и с голямо влияние сред вярващото човечество. Св. Атанасий Велики нарича Псалтира огледало, в което човек може да види собствената си душа. Той пише: “Аз мисля, че в словата на тази книга е измерен и обхванат целият човешки живот, всички състояния на душата, всички движения на мисълта, така, че в човека не може да се намери нищо по-значително. Нужно ли е да се извърши покаяние и изповед? Гнети ли те скръб и изкушение? Преследват ли те, или кроят против тебе лукавства? Униние ли те е обхванало? Или, виждайки себе си щастлив, а врага – унижен, искаш да принесеш на Господ благодарност и хвала? Всички могат да намерят за себе си наставления в Божествените псалми. Нека да четат техните слова (на псалмите – бел. С.С.) за всяко от тези състояния, и всеки ще ги възнася (словата – бел. С.С.) на Господа, като че ли за него те са били написани.”(8)
Св. Григорий Нисийски пише: “…какъв приятен спътник за човеците във всичките мигове от техния живот е пророк Давид. Как добре се приспособява той към всяка духовна възраст и споделя занятия от всякакъв род! С Божиите младенци той се весели, с мъжете се подвизава, юношите наставлява, старците подкрепя, той става за всекиго всичко: за воините – оръжие, за подвижниците – наставление, за обучаващите се в борбата – школа, за победителите – венец, на идващото – веселие, на погребенията – утешение. Няма минута в нашия живот, която би била лишена от което и да било от неговите приятни благодеяния. Има ли някаква молитва, която не би подкрепил Давид? Има ли някакво празненство, което да не направи светло този пророк.”(9)
Псалмите са били в употреба още по време на богослужението в скинията. А след това и в Йерусалимския храм. Явно Книга Псалтир е станала изцяло богослужебна книга по времето на св. цар Давид. След старозаветното време псалмите са влезли в християнското богослужение.
Отбелязахме, че Псалтирът е често припомняната книга от Господ Иисус Христос. Когато Той е отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола, изкусителят предлага на Господ първо да направи така, че камъните да станат на хлябове. Човешката природа на Иисус е подложена на изпитание, защото “и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня” (Мат. 4:2)(10).
Както се помни, Господ по всичко е подобен на човека, освен в едно – няма грях. Той знае какво Му предстои. Знае, че ще изпълни Писанията, че ще поеме върху Себе Си греховете на човечеството, че ще принесе Себе Си в жертва – веднъж, и за всички времена, и за цялото човечество. Изкусителят или не знае това, или е прекалено самонадеян, защото, бидейки сам тъмнина, не би допуснал безгранично да влиза в светлината – докато тъмнината се обезсмисли.(11) Когато човешката природа на Господ иска своето, тогава Той чува: “…кажи, тия камъни да станат на хлябове” (Мат. 4:3). Отговорът е: “не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста” (Мат. 4:4).
Тогава следва второто изкушение – в светия град Йерусалим, на стряхата на Йерусалимския храм, което изкушение е последвано от стихове от 90-и псалом: “на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата си” (Мат. 4:6). В Псалтира тези стихове са: “защото ще заповяда на Ангелите Си за Тебе, да те опазват във всички твои пътища: ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си” (90:11-12).
Така, по този необичаен начин, с псалом 90-и започва земното служение на Иисус Христос. Оттук следва Неговият земен път.
После, в проповедта Си на планината Господ припомня Псалтира: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята” (Мат. 5:5) – “А кротките ще наследят земята и ще се насладят с много мир” (Пс. 36:11); “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8), което е припомняне на псалом 23-ти, стих 4-ти: “Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си).”
В своите проповеди и поучения Господ нееднократно се позовава на Псалмите. С част от псалом 21-ви завършва земният път на Иисус Христос: “а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46); “А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” (Марк. 15:34) – “Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил?…” (Пс. 21:1).
По наблюденията, които направихме за честотата на цитатите от Книга Псалтир в четирите Свети Евангелия, се установи, че в тях са цитирани тридесет и осем от псалмите. В Своите проповеди, речи и поучения Господ Иисус Христос цитира псалми: 21-ви, 40-и, 68-и, 88-и, 109-и и 117-и. Още веднъж ще отбележим – псалмите са непрестанно в Неговото Слово. Най-често се повтарят тези, които посочихме.
В Деяния на светите Апостоли и в останалите новозаветни книги най-често се цитират: 21-ви, 109-и и 117-и псалом.
Ако се вгледаме в логиката на това цитиране, ще установим, че в псалом 21-ви св. цар Давид буквално е предвидил и описал кръстната смърт на Спасителя. В псалом 40-и и в 68-и подробностите от земното страдание и от кръстната смърт на Господ са допълнени. В псалми 88-и, 109-и, 117-и е показано пребиваването на Отца в Сина – във времето на земния път на Иисус. Това са псалми на вечната надежда, на вечната тайна на Светата Троица, на тайната на спасителния Божи Промисъл за вярващото и следващо Христовия път и Христовите заповеди човечество. Псалом 117-и е прослава на Божията мъдрост и сила и в него са стиховете: “камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла” (117:22), и “Благословен, който иде в името Господне! Благославяме ви от дома Господен” (117:26). Както всичко, което Той е сътворил, и логиката на това припомняне и посочване на псалмите е ясна и дълбока, тя е логика на земния страдалчески и трънен път и на спасителната Божия пътека, постижима единствено чрез следването на Христа.
Новозаветното богослужение следва Христовите мисли и заповеди. След неговото пълно съставяне богослужението е продължение на Божието дело и припомняне, символно изображение на земния път на Господ Иисус Христос, Божие и апостолско слово. Евхаристията е повтаряне на Христовата жертва.
Псалми се пеят и четат от християните в първата Йерусалимска църква и в ранните християнски богослужения. Това, което сега е установено и е част от богослужението, е следното: в Полунощница всекидневна се четат 50-и и 120-и псалом; в Полунощница съботна – също 50-и и 120-и псалом; в Полунощница неделна – 50-и псалом; в Полунощница празнична – 50-и псалом. В Утреня – псалми 19-и и 20-и, след което следва шестопсалмието – псалми 3-ти, 37-и, 62-ри, 87-и, 102-ри, 142-ри и 50-и. Ако Утренята не се случи в неделя или в празник и службата няма хвалитни стихири, веднага след светилния се четат също и псалми 148-и, 149-и и 150-и, които по съдържанието си възхваляват Твореца на видимия и невидимия свят.
В Светата литургия, вместо: “Молитвами Богородици, Спасе, спаси нас”, се допуска да се пеят и стихове от 102-ри псалом: “Благослови душе моя Господа, и вся внутренняя моя имя святое Его” (Пс. 102:1). Също и, вместо: “Спаси ни, Сине Божий…”, може да се пеят стихове от 145-и псалом: “Хвали, душе моя, Господа. Восхвалю Господа в животе моем, пою Богу моему, дондеже есмь” (Пс. 145:1-2). Също в часовете: в Час първи – псалми 5-и, 89-и и 100-тен; в Час трети – псалми 16-и, 24-ти и 50-и; в Час шести – псалми 53-ти, 54-ти и 90-и. В изобразителните – псалми 102-ри, 145-и и 33-ти. В Час девети – псалми 83-ти, 84-ти и 85-и. Във Вечернята – псалом 103-ти, а по време на Великия пост, при особен случай, след молитвата на св. Ефрем Сирин – и 33-ти псалом. По време на Великото повечерие също се четат шест псалома: 4-ти, 6-и, 12-и, 24-ти, 30-и и 90-и. В хода на същата служба – също и псалми 50-и, 101-ви, 69-и и 142-ри. В Малкото повечерие – псалми 50-и, 69-и и 142-ри.
От Книга Псалтир са още много от стиховете в богослужението. Например: “Возлюблю, Тя, Господи, крепосте моя, Господ утверждение мое, прибежище мое, и избавител мой”; или: “Благословен грядий во имя Господне”; или: “Камень, егоже небрегоша зиждущий, сей бисть во глава оугла…” И много други стихове из псалмите влизат в състава на службата(12).
Стихове из псалмите влизат и в богослужебните книги, в Октоиха, в Минеите. В апостолските четива прокимените са стихове из псалмите, така е и в Постния триод, и в Цветния триод.
Стихове из Псалтира се четат при извършване на светите тайнства – кръщение, покаяние, елеосвещение, свещенство, брак. Също и при погребение, водосвет, молебени и молитви.
Или, както пише прот. А. Шмеман: “Псалмите винаги са заемали централно и изключително важно място в християнското богослужение. Църквата вижда в тях не само най-добрия и най-верен израз на човешката молитва, разкаяние, поклонение и хвала, но и истинска “устна икона” на Христа и Църквата, откровение в Откровението. Светите отци, по думите на един от тълкувателите на техните писания, смятат, че “единствено и само Христос и Неговата църква се молят, плачат и говорят в тази книга” (Псалтира). Затова от самото начало псалмите са изграждали основата на молитвата на Църквата и нейния “естествен език” (Шмеман 2001: 44-45). Този “естествен език” и части от молитвите на Църквата прехождат и в някои български лирически текстове.

Бележки

(1) Поради всичко, което Той е сторил за човешкия род, а и заради това, че за каквото и да се молим, както и да изливаме душата си пред Него, Той отнапред знае какво ни е потребно. И какво е онова, което е в дълбините и в гънките на нашата душа. Затова и Спасителят казва, че едно само е потребно, че не е нужно да се мисли за утрешния ден, за това, що ще ядем или ще обличаме (Мат. 6:25-34, Марк. 10:29-30, Лук. 12:23, 31). Той знае, че човекът жадува вечния живот. Затова е изпратил Своя Син не да съди, а да спаси погиващото човечество. Спасението е най-висш дар, придобит с кръвта Христова. И единственото, което човек може да каже, е: Благодаря Ти, Господи, за всичко. Слава на Отца и Сина и на Светия Дух, и сега и винаги, и во веки веков. Амин. Човек напуска този свят или когато е спасен, или когато не може да се направи нищо повече за неговото спасение. Господ не желае смъртта на никой от човеците, ако човекът сам, по своята свободна воля, не пожелае своята смърт.
Виждайки видимия свят – моретата, планините, Космоса, звездите, усещайки Неговата любов и към добрите, и към злите, и към грешниците, и към праведниците, усещайки съпричастността си към Него и към невидимия свят, по душевната си природа, която е от Него, човекът единствено може да прослави Бога: “Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци, и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш” (Пс. 49:14-15). Обратно в текста

(2) Словото “лирика” също произхожда от струнния инструмент лира. Обратно в текста

(3) Оттук произлиза понятието “църковен псалт” – всъщност “певец”. Обратно в текста

(4) Молитвата е и действителното говорене на човека, без акустична маска. Онова, което той не може, а и не иска да довери на човеците, той доверява Богу. Помощта, която не може да намери от човеците, получава от Него, а също от Него получава милостта и съчувствието, които човеците също не могат да дадат на себеподобния си. Затова молитвените слова са благоговейни. А молитвеното време е истинският, духовният живот на вярващия. Така е било с евреите, после с християните, на които Бог е открил Себе Си. Обратно в текста

(5) За надписите към псалмите вж. подробно Шиваров 1994: 196-200. Обратно в текста

(6) Стих 44 от 22-ра глава на Светото Евангелие от Матея е из Пс. 109:1. Обратно в текста

(7) Така в “Речник на Светото Писание” (Цариград, 1884), в дела “Псалмите” (с. 408), четем следната класификация:

По съдържанието си Псалмите могат ся раздели на следующите шест класа:
I. Хвалебни песни към Iеова. Те се отправят към Всевишния като Бог на всичко и Творец на цяла Вселена – псал. 8; 104 (в Протестантската Библия псалом 9-и се дели надве, поради това оттук насетне псалмите в Протестантската Библия съответстват на предходния псалом в славянската Библия – бел. С.С.); като защитник и покровител на Израиля – 20 (по слав. 19-и – бел. С.С.), 29 (по слав. 28-и – С.С.), 33 (по слав. 32-ри – С.С.), и на частни лица, със славословия за избавление от злини – псал. 18 (по слав. 17-и – С.С), 30 (по слав. 29-и – С.С.), 46 (по слав. 45-и – С.С.), 47 (по слав. 46-и – С.С.); или се отнасят към по-видните свойства на Iеова – псал. 90 (по слав. 89-и – С.С.), 139 (по слав. 138-и – С.С.). Тези псалми заключават превъзвишени мисли за Бога, провидението, изкуплението и др.
II. Църковни песни, пеяни при освящението на храма, при внасянието на ковчега и др., или пак назначени за храмовното богослужение – псал. 27 (по слав. 26-и – С.С.); 132 (по слав. 131-ви – С.С.). Такива са и “поклонническите песни”, пети от онези, които дохождат да се молят в храма, и пр.; като напр. “песните на степените” – псал. 120 (по слав. 119-и – С.С.).
III. Религиозни и нравствени песни, в които се изразяват, по един поетический начин, вълнения и чувства, като упование на Бога – псал. 23 (по слав. 22-ри – С.С.), 62 (по слав. 61-ви – С.С.), 125 (по слав. 124-ти – С.С.); преданност към Бога – псал. 16 (по слав. 15-и – С.С.); желание за богомолие в храма – псалом 42 (по слав. 41-ви – С.С.), псал. 43 (по слав. 42-ри – С.С.); молитви за опрощение на грехове и др. Към тези принадлежят тъй наречените седем покаятелни псалми – псал. 6, 25 (по слав. 24-ти – С.С.), 32 (по слав. 31-ви – С.С.), 51 (по слав. 50-и – С.С.), 130 (по слав. 129-и – С.С.); и поучителни песни, които поетически изражават някаква истина, правило и пр. – псал. 45 (по слав. 44-ти – С.С.), 32 (по слав. 31-ви – С.С.), 33 (по слав. 32-ри – С.С.), 34 (по слав. 33-ти – С.С.), 50 (по слав. 49-и – С.С.), 128 (по слав. 127-и – С.С.) и др.
IV. Елегически, или оплаквателни псалми, от които повечето са придружени с молитви за помощ.
V. Псалми, които се отнасят на Мессия, като: 2, 22 (по слав. 21-ви – С.С.), 45 (по слав. 44-ти – С.С.), 69 (по слав. 68-и – С.С.), 72 (по слав. 71-ви – С.С.), 110 (по слав. 109-и – С.С.) и др.
VI. Исторически псалми, в които древнята история на Израилтяните се повтаря с увещание – псал. 78 (по слав. 77-и – С.С.), 105 (по слав. 104-ти – С.С.), 106 (по слав. 105-и – С.С.), 114 (по слав. 113-и – С.С.).

Както може да се предположи, тази класификация е условна. Богатството на мисли и чувства прави така, че псалмите влизат в повече от един клас.
В своята работа “Псалтирът. Исагогически бележки и екзегетически примери”, основавайки се върху класификация по жанрове, направена от германския библеист Херман Гункел в книгата му “Einleitung in die Psalmen”, а именно – химни (псал. 94-ти), народни плачевни песни (псал. 10-и), царски химни (псал. 44-ти), индивидуални плачевни песни (псал. 21-ви) и индивидуални благодарствени песни (псал. 17-и), проф. протопр. Николай Шиваров разделя псалмите на: химни (псал. 8-и, 18-и, 28-и, 32-ри, 46-и и др.); индивидуални плачевни песни (псал. 3-ти, 5-и, 6-и, 7-и, 16-и, 21-ви и др.); колективна плачевна песен (псал. 59-и, 73-ти, 78-и, 79-и и др.); благодарствена песен на народа (псал. 123-ти) и други жанрове (вж. Шиваров 1994: 194-214).
Проф. Иван Марковски пише, че “произходът пък на отделните книги в Псалтира, според еврейския текст, може да се скицира по следния начин”: книга първа съдържа псалмите от 1-ви до 40-и; книга втора – от 41-ви до 71-ви; книга трета – от 72-ри до 88-и; книга четвърта – от 89-и до 105-и; и книга пета – от 106-и до 150-и (Марковски 1957: 161-162).
В годините на еврейската древност Книга Псалтир е търпяла редакции. Според тълкувателите на Светото Писание последното подреждане на псалмите се приписва на Ездра – през 450 г.пр.Хр. Приема се, че това е и времето на окончателното съставяне на Книга Псалтир. Обратно в текста

(8) Цит. по: Библейская энциклопедия. Труд и издание Архимандрита Никифора. Москва, 1991 (Фототипно издание), с. 585. Преводите са мои – С.С. Обратно в текста

(9) Пак там. Обратно в текста

(10) Изкусителят прекрасно знае какво прави и прекрасно разбира – до дълбочина, но не изцяло – природата на човека, и най-вече щенията на плътта. Въпреки че преживяванията са строго индивидуални, тези, които имат опит в поста, знаят колко са силни щенията на плътта за поглъщане, какви са и страховете, които се преживяват с мислите. Постът води до промени в психическия статус и ние не знаем какви “психични лица” ще излязат из нашия психичен фонд по време на пост. Психичните лица обикновено служат за общение с другите. Човекът обикновено не влиза в дълбините на своето психично Аз и самият той обикновено малко познава себе си. В този смисъл “познай себе си” е най-трудното, което може да се случи с човека. Обратно в текста

(11) Вж. Лосский, В. Н. Очерк мистического богословия восточной церкви. Догматическое богословие. Москва, 1991. Обратно в текста

(12) По-подробно вж. Часослов. Обратно в текста

Сава Сивриев – КНИГА ПСАЛТИР И БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ