СТИХОВЕ
***
Запази ми последния дъжд.
Да си тръгна - капка от многото,
камшичена струя
светлозелена.
По възраст - жена, по вид - старинна монета.
Запази ми последния дъжд.
С него да продължа и след себе си,
като котките - котка,
като камъка - камък.
Без дом и без собственост, въздишка забравена
в паркинг за птички….
***
Привлечени не зная от какво
бездомни същества навсякъде ме следват.
Разчупвайки душата си в трохи,
аз храня ги редовно,
но нямам покрив да ги приютя.
Тогава улицата става дом,
защото заедно сме винаги…
Самотно стръкче е животът ми,
дъждовен петък - любовта.
Но как да искам повече,
когато знам,
че пепел е богатството,
което трупаш единствено за себе си…
И можеш да спечелиш всичко
само от мига,
когато ръката си протягаш
да дадеш
и да погалиш…
***
По улицата идва пролетта
и всичко може да се случи…
Да ме забрави упорита, зла беда,
да срещна близък и денят ми да е пълен…
Събирам смелост -
да се усмихна на страха.
И дълго да отсъствам от тревогите.
По улицата идва пролетта.
И всичко може да се случи…
***
Искам отново животът ми да бъде слънчево място.
Искам дъщеря ми да бъде щастлива.
Искам за приятелите чаша кафе и срещи.
Искам за бедните вяра и сила…
Несъбудена да остане самотата ми в детската приказка.
Да се изгуби Лошият в капките дъжд.
Искам художникът да нарисува окото на птица.
Да отвори крилете си вятъра.
И ти да ме скриеш в шепа…
