Едва ли някой може да оспори широката популярност на Книга Псалтир от великата “Книга на книгите”, както някога олимпиецът Гьоте е нарекъл Светата Библия. Това донякъде обяснява стотиците, или по-точно хилядите, заглавия, които са посветили на Псалтира както литературни историци и библеисти-старозаветници, така също коментатори на библейските текстове (кумранисти), преводачи на philologia sacra, библеисти-новозаветници, литургисти и представители на още много дисциплини на теологията и изобщо на хуманитаристиката. Това внимание намира обяснение преди всичко във високата поезия и боговдъхновеността на тази чудна в много отношения книга.
Независимо че ние, българите, благодарение на старобългарските преводачи от IX-X век вече повече от 1100 години познаваме Псалтира, вдъхновение от него и размисли върху текстовете му намират израз в печата от около две столетия насам, т.е. от времето, когато в Цариград е отпечатана в новобългарски превод Светата Библия (1871).
Авторът Сава Сивриев е доктор по филология и доцент по литература във Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” от близо двадесет години и е с известно име в литературоведските среди. В особено благоприятна светлина го представят изследванията му по история на българската литература в годините на националното ни Възраждане и след Освобождението (края на XIX – началото на ХХ век). Не е необходимо да се спирам на неговите разработки в тази област (две монографии, статии и научни съобщения), отпечатани в престижни издания на научната ни периодика и в голям брой специализирани литературни сборници. Не е излишно да отбележа, че докторската му дисертация, защитена в Московския университет, е върху творчеството на Леонид Андреев. Там той учи при проф. д.ф.н. Борис Успенски и проф. Мирослав Янакиев.
Нов щрих към облика на Сава Сивриев прибавят заниманията му с теология през последните десетина години. Богословска е тематиката и на настоящата книга. Магистър по теология, авторът преподава в Шуменския университет исагогика и екзегетика на Стария Завет, към чийто корпус се отнася и Книга Псалтир. Върху нея той е публикувал няколко студии в две от престижните научни поредици на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” (“Преславска книжовна школа” и “Трудове на катедрите по история и богословие”), които го характеризират като задълбочен и интересен познавач и анализатор. Уверен съм, че изследването “Книга Псалтир и българската поезия” ще предизвика оправдан интерес не само сред специалистите – богослови и литератори, но и сред по-широка читателска публика.

Проф. д.и.н. Тотю Тотев
2004 г.

Сава Сивриев – КНИГА ПСАЛТИР И БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ