КАТАКЛИЗМИ
КАТАКЛИЗМИ
“В 2060 г. българите ще намалеят
с два милиона и половина”.
Изследване на БАН
Глобалното затопляне е вече факт -
изчезват романтичните сезони.
Едва кокичето прогледне в пряспа сняг,
и летен зной набързо го прогони.
И есента е само кратък щедър миг -
докато гроздът слънцето целуне,
надават вече птиците прощален вик,
в лапавица и сняг земята тъне.
В глобалната космична операция
изчезват ледници, зъл гарван грачи…
Топи се даже българската нация
и няма кой за нея да заплаче.
ДОМ
“Помниш ли, помниш ли…”
Д. Дебелянов
Кръжи мисълта ми край белия дом,
закътан далеч зад Балкана.
Там бавно заглъхва от залеза стон,
там моето детство остана.
Потъркаш носленце, преглътнеш насън,
протегнеш крачетата боси.
А славеят пее упойващо вън
и бързо прогонва съня ти.
От близката стряха наднича врабче,
теслата на тате запява.
А мама, на масата, с щедри ръце
най-вкусната пита раздава.
НАПРЕДЪК
“Никой не е по-голям от хляба”.
Българска пословица
Пътят на хляба дедите ни знаят -
есен все сеят го с горчива пот,
лете под лунната свещ го вършеят,
в зимните нощи да ражда живот.
Месят го с песен невести, нареждат,
свещенодействат със светло сърце.
В ранното утро мъжете, с надежда,
хляба поемат пак с чисти ръце.
В шепа събират дори и трохите,
земният дар за небесни птици.
Днес отминават го даже врабците -
химия жалка, смесена с трици.
МЕТАМОРФОЗА
“Отец Паисий обикаля още
и проверява българската кръв.”
Евтим Евтимов
Юнашка гордост българският дух спасява
от робството вековно на далечно минало.
Ханджарът и топорът пощада не познават,
от данък кървав чак сърцето е изстивало.
Но с вярната Гергана след печална зима,
балканският юнак децата си зачевал пак -
след няколко лета сред дебрите да има
отново оня окървавен, свят бунтовен флаг.
Чия бунтовна кръв сега, отец Паисий,
ще търсиш тук? Богатството духа ни съблазни.
Отдавна Йово спи с испанските девици,
Гергана своя дом с таверна солунска смени.
ЧУДОТО ЖИВОТ
“Магистралата с немигващи фарове
още повече го възбужда
да покаже кой властва тук…”
Елена Вълкова
Мирише на асфалт. И въздух не достига
под него до земята - всичко задушава.
Но в малък процеп знаменце зелено вдига
тревичка пак…Животът-чудо побеждава.
Като вулкан морето сякаш че изригна.
С цунами яростно делфини се сражават.
Един загина, друг до тих заслон достигна -
и ето че животът-чудо продължава.
Огромна болка тялото на две разсича,
смразява волята - жената се предава.
Но с нейните черти навън детенце тича.
Безсилна е смъртта. Животът продължава.
БЪЛГАРИЯ
“Чуйте диагнозата на болестта -
жив съм!”
Веселин Ханчев
Земята ни - предавана, продавана,
озлочестена от продажни гешефтари,
от слаби духом често изоставяна -
е оцеляла. Дори и с жалки твари.
Отде намери сила да понесе
на Дякона най-страшното разпятие
и да остави гроб за грешните нозе
на юдата - преглъщайки проклятие?
И днес тежи на мъката оловото.
Все тъй разкъсвана от болка дива,
възкръсва чрез куршумите на словото,
изстреляни в света от упор: “Жива съм!”
