Цветана Качерилска

СУХА РЕКА

Каменното корито
сънува жадно
ласката на водата.
По него тече
само споменът
бистър.

ЗАВРЪЩАНЕ

В притихналите клони на дърветата
сега гнездят ята от спомени.
Подгонени, те хукват по росата
към родната ти селска стряха,
към оня хълм заоблен - женско рамо -
в прегръдката на хоризонта,
където във безкрая те очаква
на детството най-шарената стомна
и топъл дъх на селска пита.
И оня мирис на ливада лятна
в нощите светулкови през юли,
които ще те връщат все назад.
И ще отекват калдъръмено годините
към началото и бащиния праг…

НАЧАЛО

Аз съм твоята друга същност:
светлото око на нощта,
крилото на южния вятър;
водовъртежа и лавата
в горещата длан на Земята;
платното на облака бял
в прегръдката на небето.
Аз съм сезонът на твоята страст
и твоето женско начало.
Творя светове и вселени.

ОБЪРКАНИ СЕЗОНИ

И моля те,
не дърпай август
за опашката.
Не искай
всичко пак да се повтори.
Объркали сезоните,
цъфтят отново диви макове,
а закъснелите глухарчета
кръжат безпаметно
във есенна ливада.

ОКТОМВРИ

Изчезна златото на пясъка
и сив е гребена
на морската вълна.
А роклите,
с бродерия от син възторг,
отдавна не цъфтят по плажа.
Вълна и бряг
сърдито си ръмжат.

Не те рисувам вече
върху пясъка…

АВГУСТ

Август си забрави
пясъчната рокля
на маковия залез
в жарките нозе.
И прегоря зеленото
в солената целувка
на облак и море.

ОРХИДЕЯ В ПУСТИНЯТА

Орхидея в пустинята -
от други пространства
и други сезони дошла.
Сияе тук в сребриста лила,
с лунен лъч нарисувана
върху пясъчното море.
Един кратък свят,
който се разсипва по изгрев
в горещата длан на пустинята.

СЕЗОНИ

Не сменям шепа есенна позлата
и меланхоличен октомврийски дъжд
за оня - птичия сезон с надежди.
Ни това небе с надвиснало чело -
за оня платноход, стремително нехаен,
в безкрайното море любов.
Ни мириса упойващ на пелин
за всичкия ти розов цвят.
Ни стъпка калдъръмено самотна
за оня ветрогон на пролетта.

Не сменям миг очакване сега
на листопадна кратка красота
за оня звън на лекомислен смях,
разсипал безразсъдното зелено.
Сега съм просто кръговрат
и миг в мига,
защото нося в своята палитра
и силата, и сладостта
на всеки цвят и звук, и ритъм.