За “Уолдън” и “Гражданско неподчинение” на Хенри Дейвид Торо

Красимира Василева

Роден през 1817 година в Масачузетс, завършил Харвардския колеж, Хенри Дейвид Торо има изключително интересна житейска и творческа съдба. През 1836 г. група философи идеалисти, последователи на Платон, на поетите - езерници, на Русо и на идеите на Кант и Шелинг, основават Трансцеденталния клуб, чиито видни представители са Емерсън, Рипли, Торо. Днес е всеобщо мнението, че трансцедентализмът е най-голямото постижение на Америка в областта на духа.
Следвайки идеите си, през 1845 г. Торо решава да напусне модерното общество, което държи човека в духовен плен, и заживява сам сред природата, възстановявайки връзката си с нея като главната възможност да опознае висшите закони на естеството и Бога, намиращи се отвъд зримото. Така, в самота и труд за задоволяване на най - елементарните си материални нужди, той прави творение от собствения си живот и създава духовната си автобиография, и наречена “Уолдън” по името на езерото, край което се заселва. “Животът в гората ме научи на следното. - пише той. - Ако човек уверено върви към своята мечта и се стреми да живее по нейните повели, очакват го висини, невероятни за всекидневното трезвомислие. Той ще остави зад гърба си някои неща, ще премине невидими граници, около него и в него ще се установят нови, всеобщи и либерални закони или пък старите ще се изтълкуват в по -широк смисъл и в негова полза и той ще се сподобие с правото да живее в един по-висш порядък. Колкото повече опростява живота си, толкова по-прости ще му се виждат всемирните закони.” Дълбок философ и фин поет, Торо оставя страници, претендиращи за есетистика от най-висока класа.
Израз на критичната му позиция по отношение на американското общество и на дълбокия му индивидуализъм е есето “Гражданско неподчинение”. Държавата не е въоръжена с висока мъдрост или почтеност, твърди той, а само с височайша физическа мощ. Аз не съм се родил, за да търпя насилие. Власт над мен може да упражнява само оня, който се подчинява на по-висш закон в сравнение с мен. Критикувайки американските законодатели, той пита: Новият Завет е бил писан преди 1800 години, къде е обаче законодателят, притежаващ достатъчно мъдрост и практически способности, за да се възползва от светлината, която той пръска върху законодателната наука? Една държава никога не ще бъде свободна, докато не признае и не започне да зачита личността като най-висша и незаменима сила.
С десетилетията стойността на написаното от скромния, но велик Хенри Дейвид Торо продължава да нараства, и може би така ще е и занапред за хората, които се стремят към християнските истини и добродетели и към социална справедливост.