откъс от книгата «Шипченци»

Георги Георгиев

Славно минало има Шипка. И бележити хайдути и поборници. В центъра на нашето градче, пред Етнографския музей, е издигнат красив бюст-паметник на Христо Патрев - войвода на Новоселската чета, действала в Тетевенско през Априлското въстание 1876 г. На източния край на Шипка, където е била къщата на Патрев, преди няколко години бе поставен огромен камък от Балкана с паметен надпис. Главната, най-дълга улица в Шипка, носи неговото име.
По случай 130-годишнината от Априлското въстание паметна плоча бе поставена за Станьо Гъдев - подвойвода на четата. Незабравим герой е Никола Кавалов - член на военния съвет на четата на Цанко Дюстабанов. В четата на Хаджи Димитър се сражава Христо Янъков. Поборници за народна свобода са братя Пинтеви - Иван и Гавраил - родени в „Шипка хайдуту”.
Телеграфната връзка между Габрово и Търново е била прекъсната по време на Априлското въстание 1876 г. от Стоян Чучоворов, който е от шипченско потекло. Знаменосецът на четата на Караджата Иван Пеев е „момък юнак” от Шипка. Захари Стоянов пише с възхищение, че по ръст той е грамаден исполин. Иван Безлов воюва в една от дружините в Сръбско-турската война, а след това е опълченец в Освободителната война.
Интересен факт е, че от всички 156 села, дали опълченци, Шипка е сред трите, излъчили най-много опълченци в Руско-турската война.
Безстрашен хайдутин е Пеньо Чернеолу, за него българите песни са пеели. Наричан е още Пеньо Шипкалията и е бил страшилище за поробителите и закрилник на своите братя българи.
Изредих някои поборници от Шипка, но ще разкажа малко повече за Стефан Орешков.
Във връзка с написването на книгата си „Живот на косъм” съм се занимавал с поведението на човека, изправен пред смъртна опасност. Не художествено пресъздаденото, а реалното. Специално съм се взирал в държанието на българските поборници, когато са били пред дулото на оръжието, пред огъня или бесилото на турските поробители. Съставил съм си собствена класация на мъжете, умирали дръзко и достойно. Хаджидимитровият четник Стефан Орешков от Шипка е в първата петица на храбреците.
Той е обесен едва 22-годишен, но е съзнавал ролята на своята саможертва за свободата на България. И пред съда, и пред бесилото той се държи храбро. Заловен след тежки битки поради подло предателство, вижда, че има само една възможност - да поеме цялата отговорност върху себе си и да спаси по-младия шипкалия Христо Патрев. И така постъпва. Признава, че е готов да бъде обесен и два пъти, но другарят му е бил подведен. Христо Патрев е заточен, после при невероятни обстоятелства избягва от турския зандан и през април 1876 г. води 120 души чета.
Когато изправят Орешков в Казанлък пред бесилото, той сам си нахлузва въжето и заявява, че е само един от тези, които си отиват, за да бъде свободно Отечеството и то ще бъде свободно след няколко години. Тази вяра идва от познаването на поборниците, сред които е бил в Румъния, Сърбия и по Балкана, воювал е в четите на Филип Тотю и Хаджи Димитър. Той и други като него многократно са прекосявали Дунава с комитетски поръчения и са се отдавали на всяко опасно дело.
Не са много документите и писанията за Стефан Орешков. Много точно е уловил вътрешната му същност поетът Кънчо Стоянов, който пише: „Орешков вдигнал утомлена глава, изгледал насъбралите се хора и се обърнал към турците: С моето обесване няма да се свършат българите. И запомнете думите ми добре: вашето царство подир пет-десет години ще падне и ние ще бъдем свободни.”
Небезизвестният русенски валия Мидхат паша е написал следното писмо: „От хайдутите, които са минали отсреща да бунтуват населението, и от затворниците, осъдени на смърт, изпраща ви се казанлъченина (шипкалията) на име Стефан да се обеси на видно място”. Датата е 23 юли 1868 г.
Преди четири години създадохме инициативен комитет в Шипка, събрахме средства и подготвихме паметна плоча от бял гранит. Върху нея освен лъвчето художникът е издълбал думите: „Оттук Хаджидимитровият четник Стефан Орешков тръгва към бесилото”. Тази плоча и досега е в задния двор на храм-паметника „Рождество Христово”. До днес не се намери овластен, който да я постави в центъра на градчето и тя да стане свято място не само за местните хора, а и за многобройните посетители от близо и далеч.
Никой освен Бог не е над владиката Галактион. Казвам това от личен опит. Още през април 2006 г., когато Симеон Кобурготски взе храм-паметника „Рождество Христово” от системата на Министерството на културата и го предаде на църквата, двукратно поисках разрешение от митрополита да изнесем подготвената от нас паметна плоча на Орешков и тържествено да я поставим в центъра. Военният ритуал се подготвяше. Той отказа. През годините търсихме какви ли не подходи към него за решение на въпроса, но никой не можа да повлияе на владиката.
Публикувам мое лично писмо до кмета на Казанлък, както и отговора на неговата заместничка по културата.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДАМЯНОВ,

Позволявам си това писмо, тъй като в него няма и капка личен интерес. И все пак се извинявам, че стигнах до Вашата намеса. Зная, че там се стича книжнина, която може да затрупа Тюлбето. Имате и по-важни и тежки проблеми.
На 26 юли 2008 г. се навършват 140 години от обесването на Стефан Орешков. Преди години създадохме инициативен комитет в Шипка, събрахме средства и подготвихме паметна плоча. Точно когато трябваше да я занесем и поставим, се смени статутът на храма. След великденската служба се обърнах към владиката Галактион, но безрезултатно. Пред храма го чакаше чинно кметът, но не обели и зъб. Защо - не мога да си го обясня, макар че сам живее на улица „Стефан Орешков”. През януари 2008 г. предложих на академик Дечко Павлов като шипченец и той се обърна лично с писмо до владиката, но ответ не последва.
Живея с надеждата, че един мъжки Ваш разговор с кмета на Шипка може да го подтикне лично да се заеме с плочата, още повече че е близък с митрополита. Мисля, че това е по-лесно за Вас от теоретичния проект за създаване на оръдие срещу нисколетящи цели с 10 000 изстрела в минута.

23.VІІ.2008 С уважение,
Георги Георгиев

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕОРГИЕВ,

В отговор на Ваше писмо с вх. № 94-Г-00-15 от 23.06.2008 год. Ви предоставям необходимия отговор, а именно:
След искания писмен доклад от г-н Стоян Иванов - кмет на гр. Шипка по поставения проблем относно паметната плоча, находяща се в „задния двор” на Храм „Рождество Христово”, се оказа, че обработения от лицевата страна гранитен камък е собственост на манастира, респективно на Старозагорската митрополия и те се разпореждат с това имущество.

С уважение,
Юлияна Палазова
Зам.-кмет на Община Казанлък

Оставям отговора без коментар.
Изминаха четири години и надписът, който е издълбал художникът, линее. Белият гранит е все още в задния двор. От време на време го претъркалят, когато им пречи при ремонтите. Колко ли им е трудно. Той тежи над един тон. Този гранит не е църковна собственост, а е оставен от руската строителна бригада, реставрирала храма. Докато съм жив, ще ме боли за камъка, ще ме боли душата за Стефан Орешков, оставил ни своя саможертвен пример на себеотдаване.