Пламен Панчев

РЕДАКТИРАНЕ НА СТИХОСБИРКА

                       В памет на Христо Фотев

Не безпокояхме думите. Единствено
очите ни се срещаха. Там под лозницата
на малката ти къща в Равадиново,
венчана за Сарматското море.
Там точно в два по обед. Беше юли.
Ти слизаше по стъпалата бели
и сядаше на дървения стол.
А между нас стояха двете чаши,
напълнени със сълзите на гроздето.
И кучето със светло име Алби
лежеше в тишината също бяла.
Ухаеше на пържени картофки,
приготвени навярно от жените ни.
Но те не бяхa между нас наистина.
/Отиваха да гонят пеперудите/.
Това бе само твоя час, Поезийо.
И аз стоях с един от твоите апостоли.

И милостиво времето не бързаше
и дърпаше на слънцето юздите.

***

Провинциален. Зъл. Непоетичен.
Чугунен от изгубения лов.
На ъгъла на улица „Кокиче”
ме срещна незаконната любов.

Кънтяха арфи!… Токчетата сричах!…
А шлиферът й махаше с криле!
Какво момиче, ах, какво момиче
към мен вървеше с крехки рамене!

Объркан. И смутен. И романтичен.
И брачен. И разнежен. И суров.
На ъгъла на улица „Кокиче”
разминах се с голямата любов.

СПОМЕН ОТ ГРАДА НА КОПЕРНИК

Обичах те! А нямах много време.
Обичах те! В един абсурден час.
Край нас течеше Висла до колене…
А твойте колене желаех аз!

Готически - градът бе препариран
до тялото ти - топъл шоколад.
А аз - като Коперник те откривах.
И южен. И езически. И млад.

Косите ти - по-светли от звездите!
Часовникът - и аз без телескоп
видях как ни прехвърлиха стрелките
на времето във масовия гроб.

И свиреше със простата си свирка
локомотивът - беше като плач…
А аз край Висла някъде умирах
по теб - един Коперник - в оня здрач.

***

Обичай ме! Така ще те обичам!
Ръцете ти! Косите ти! Гласа!
Парфюма ти! И вещите ти лични!
Капризите ти, знам, ще понеса!

Обичай ме! Така ще те обичам!
Абсурден. Непохватен. Зъл и див.
Ще те обичам стар и неприличен!
Дори когато няма да съм жив!