Марин Ботунски

В годините на трудния български преход много стойности бяха подменени. Литературата ни също не можа и все още не може да посочи “героите на нашето време”. Подмяната на нещата, и най-вече на истината, върви с пълна сила… Това усещане още повече ме амбицира да разкажа за доцент Иван Чалъков от болница „Царица Йоанна”.

…
Той може да е политик от първата редица. И бързо би станал любимец, защото народът се е зажадил за открити, откровени, нецеремонещи се с големства и отстояващи истината свои представители.
Може да е министър на здравеопазването, защото е на „ти” с проблемите в тази изключително важна сфера, и има куража да назовава точно проблемите на несъстоялата се здравна реформа.
Може да е телевизионен и радиоводещ, има бърз рефлекс и сериозна специална и политическа култура.
Може… Но е най-нужен на мястото, на което е. Защото болните имат нужда от него, от хора като него.

… В болничната ни стая бяха настанили едър, тридесет и осемгодишен младеж. Идва за операция, но е с много високо кръвно налягане. И за няколко дни го „пращаха” в сърдечното отделение при доц. Златева, да го стабилизира.
- Този младеж днес е за операция - каза на визитацията един от лекарите.
- Днес няма да може - намеси се старшата сестра. - Здравната каса има разпоредителни правила. Щом е изписан от едно отделение, в същия ден не може да бъде опериран…
Обади се и друг лекар - каза, че правилата трябва да се спазват.
И падна словесен гръм и мълния:
- Как ли пък няма да изпълня поръката на чиновниците от Здравната каса. Тук става дума за млад човек с рак на ларингса. Всеки ден е от значение, а аз няма да оперирам, защото чиновниците записали някакви глупави правила. Да имат да вземат…
Никакъв съм, опериран, отслабнал и вървящ на зле пациент, но усещах, че лекарят е прав и с вдигнат палец на юмрука го поздравих.
Той излезе от стаята, но и в коридора се чуваше високият му глас.
В 9.20 ч. извикаха тридесет и осемгодишния от нашата стая за операция.

…
Колеги на доцент Иван Чалъков твърдят, че е сред светилата на българската оториноларингология. Защитил е дисертация на тема „Трахеотомията”. Има над 127 научни публикации в български и чуждестранни списания. Съавтор е на учебника за студенти и специализанти „Ръководство по УНГ болести”, 1998 г. Член е на специализирания научен съвет по офталмология и оториноларингология.
Иван Чалъков е роден през 1947 г. в София.
През 1973 година завършва Висшия медицински университет - София. През 1975 година става асистент, а в 1977 - доктор на науките. През 1979-1980 е на специализация в Клиниката по УНГ болести на болница Фош - Париж - Лазерна хирургия в оториноларингологията. От 1990 година е хирург в Отделението по онкологична оториноларингология при МБАЛ „Царица Йоанна”. От 1994 г. е доцент.
В практическата си дeйност извършва сериозен пробив - 12 души връща към живота, прави им трахеотомия направо на улицата, защото не могат да стигнат до болницата. Въвежда дилаторите в България, лазерната хирургия.
Човек с остро гражданско чувство.
На парламентарни избори през 2005 г. е издигнат за кандидат-депутат от “Защита” и е втори в софийската листа.

… Доцент Чалъков пое лечението ми, имах вече преки наблюдения. И смея да твърдя, че той води неистова борба за живота и здравето на всеки, че тази борба е на високо професионално ниво, че у него научните знания и практическите умения взаимно се подкрепят. Казваше: „Според мен никакви правила и чиновници не бива да застават пред човека.”
От време на време от коридора се чуваха припряните му избухвания. Млад пациент от съседна стая изрече: “Този го овикват, но ще излезе по-човек от много административни началства!” Стефка, съпругата на оперирания Мишо от нашата стая, го определи така: “Познавам го от младежките години. Много е експанзивен, но е голям професионалист. Нещата са му прекалено ясни.”
Това твърдят и хората от отделението - лекари, сестри, лелки.
Виждах го всяка сутрин, когато ни правеха превръзките. На един вцепенен младеж Чалъков успокоително проговаряше: “Спокойно, моето момче, всичко ще се оправи”. На друг - нахален, който се опитва да прережда: “Напуснете веднага стаята, веднага! И си изчаквайте реда. Само той бил за лекуване, другите хора какво, на почивка ли са тук!…” Друг път гласът му изригва: „Управници!… Като забатачиха толкова пари, защо болниците ни са в това състояние!”
При всеки труден случай се събираха професорите и винаги, неизменно извикваха доц. Чалъков. И най-често той извършваше необходимите манипулации.
Бореше се до последно за всеки пациент.

… Доказвали сме и друг път, че сме царе на жълтите работи. От всякакво естество. Особено журналистическите. Материалът срещу доц. Чалъков, отпечатан във в. “Шок” от 9-15 февруари 2006 г., прочетох в ИСУЛ. Опериран съм и е естествено да бъда съпричастен към всеки болен. Но думите на интервюирания ме притесниха, не им повярвах. Какво пишеше там? Срамно е, но ще трябва да цитирам. В скалъпено интервю журналистът от телевизия “Скат” Георги Жеков казва: „… От Александровска болница ме преместиха в ИСУЛ и един ден д-р Чалъков прояви изключителна некадърност. Направи ми трахиотомия, демек, отваряне на гърлото. Но не си довърши работата. 40 дни дишах с апарат.”
След 22 години болестта е провокирана отново. Георги Жеков: “Пак ме закараха в ИСУЛ и отново ми отвориха гърлото. Просто още навремето този доктор е трябвало да ми сложи една протеза в трахеята, за да не се получава рецидив… Сега възнамерявам да отида и да се оперирам във Франция. Една такава операция струва около 30 000 евро, ще разкрия сметки и се надявам да събера сумата”.
Каква е истината? Навремето Жеков постъпва в болницата с тежка анамнеза - полиневрит. В ИСУЛ е интубиран - от отвора, направен на трахеята, прокарват тръба, през която диша и през която му правят необходимите манипулации. Доцент Чалъков, а и другите специалисти в болницата са убедени, че не е възможно от този 40 дневен процес да е получил стеноза (стесняване на трахеята), която да се прояви не след година или две, а след двадесет и две години.
Напоследък, повече от година, Жеков имал проблеми с дишането. Но потърсил лекарска помощ едва когато бил в много тежко състояние. Приел го д-р Стоянов, и както седял на стола (не можел да легне) му отворил дупка в трахеята. После го лекувал Чалъков, учил и жена му как да му помага. Подобрявал се. Чалъков подготвял скенер и ядрено-магнитен резонанс, за да установи точно нивото на стенозата. Предстояла и бронхоскопия. Лекарят искал да е наясно какви да са бъдещите действия. Когато го изписали, Жеков се впуснал да целува ръка на доц. Чалъков…
После написал това, което цитирах по-горе.
… Гледал съм няколко предавания на Георги Жеков по СКАТ. И се обезсърчих - бяха елементарни, първосигнални. Имах усещането, че водещият е маша на скрити по-дълбоки играчи.
Такива в един момент стават опасни. Могат за изговорят всичко за всеки. При тях не работи предпазната клауза на познанието.
Аз намирам публикуваното в този жълт вестник за посегателство над достойнството и над истината.

Няколкогодишното общуване с доц. Иван Чалъков все повече ме убеждава, че зад силната емоционалност се крие дълбок, лесно раним, отзивчив към болката и нуждата на другия, човек. Такива люде най-често са пренебрегвани - те не са любимци на началствата, не са приспособими към “силните на деня”, точно обратното - те са постоянната гранична стража на живота и сигурното съществуване на “малкия” човек, на обикновения българин. Те понасят особено болезнено духовната нищета, дебелоочието и дебелокожието. Без тях животът ни ужасно би обеднял, биха намалели опорните точки на живота.

…
Студентите на доц. Чалъков се притесняват от неговия перфекционизъм. От изискването и те да са перфектни в толкова отговорната професия. Ще бъда искрен - те се страхуват от него. Готвят се усилено, знаят че няма да се „проврат”, да им се размине незнанието. Но усещат, че така и те стават други. Израстват.
И го обичат….
Има и пациенти, които треперят преди да пристъпят прага на неговия кабинет. Не само жени. Защото доц. Чалъков не приема техните човешки слабости, неспазването на правилата, на предписаното здравно поведение.
- Ти спря ли цигарите?” - пита той оперирана млада жена, която чака пред кабинета..
- Ще ги спра.
- Тогава няма да те приема! Когато ги спреш…
- От понеделник ги спирам…
- Тогава ще дойдеш във сряда и ще кажеш - от понеделник не пуша…
Не обича подмазвачите, тези, които идват с протекция, които се хвалят с познанства с големства, които демонстрират богатство и могат, а и искат да си „закупят” внимание. Когато пациент, или негов близък допусне такава „глупост”, то коридорът на болничното заведение усеща отново „когато гръм удари”… Доцент Чалъков на минутата поставя „демонстранта” на мястото му.
Свидетел съм на редица такива случаи.
Богато и с вкус облечена жена има „неразумието” да каже, че настоява да бъде приета, била близка със Софиянски, изпращал я Софиянски, по това време трети мандат кмет на София.
- Ако още един път повторите това, което казахте, никога повече няма да бъдете приета в този кабинет. Тези хора (и той посочи чакащите десетина души, сред които наскоро оперирани, други току що изписани, трети с усложнения след операция, четвърти…) като не са близки с големци като Софиянски ще чакат, защото протежетата бързат. Вас ще Ви приема последна. И повтарям - при втора такава демонстрация - в този кабинет няма да бъдете приета въобще. А Софиянски, като заграби народното имане, а друго разпредели между съпартийците си, вместо да седи в кметския стол трябва да лежи в затвора… Да видим дали ще протежира от там…

…
Из коридорите се говори, как се „изсилил” навремето Иван Костовия финансов министър Муравей Радев безцеремонно да пререди чакащите.
- Аз съм министър Муравей Радев.
Казват, думите на доц. Чалъков го „изтласкали към стълбището”, Муравей се видял в чудо.
По-късно, през 2009 година бях свидетел, как нещо подобно „понесе” и един млад, здрав гербер, който тарикатски ни избутваше от вратата на кабинета на доцента.
- А ти да си изчакваш реда и да не ми се биеш в гърдите, че си от ГЕРБ. Защото и вашият човек е една най-обикновена посредственост. Разбираш ли?!

….
Независимо от казаното в началото, че „треперят” пред кабинета му, пациентите държат именно доцент Чалъков да ги види. Защото е изключителен специалист, защото се бори за всеки страдащ до край.

….
Оперирал е до преди час, сега би трябвало да си почива, но съм го помолил за тази среща … Питам го как вижда проблемите на здравното заведение, на отделението, в което работи, и на българското здравеопазване като цяло. Той се усмихва скептично, но се отпускат острите скули, после лицето става добронамерено-съсредоточено.
Убеден съм, както и повечето ми колеги, че постигнатото - 75 процента от оперираните от рак на гърлото да са живи след петата година от операцията - е добро. Имаме опитни, добри специалисти. Инак какво, всички знаят, че ракът не прощава никому, нито на бедния, нито на богатия, нито на обикновения, нито на високопоставения. Но открит навреме и лекуван правилно - е лечим. Затова казвам, че отказът от профилактика е убийствен. Убийствена е и бедността, болничната мизерия. Казвах ти за комисията по акредитацията, от решението й зависи дали болницата ще остане университетска, или не. И какво - извърши се акредитация на мизерията… Членовете на комисията знаят истинското състояние. Ако оценката им е реална - нито една болница, освен Правителствената, няма да работи.
Не може, а и не трябва никой да се заблуждава какво е истинското състояние на ИСУЛ?…Сега пак сме в онова положение, в което бяхме по Живково време. Лъжехме чуждестранните делегации, че в момента сме в ремонт, защото как да повярват, че това е състоянието на една университетска болница. И докато западните ни колеги се оплакват, че нямат последно поколение компютри и инструменти, нашето оплакване е, че нямаме консумативи за спешните операции.
Държавата трябва да дава пари за здравеопазването, да се грижи, особено за онези болници, които поемат тежките случаи от цялата страна. А то каква е картината: чиновниците от Здравната каса карат скъпи лимузини, а ние возим нуждаещите се от бърза помощ в линейки с изгнили подове…
Истината е, че държавата абдикира от здравеопазването. За да тръгне реформата бяха необходими около милиард и половина лева. Такива пари не се намериха. И тръгна “разиграване” на здравна реформа.
Сега е нужна ревизия, която да покаже истината. До къде сме стигнали. Да се види с чии пари се закупиха скъпите коли и сгради на здравните каси. На какво основание средната заплата на чиновниците там е по-висока от заплатите на лекарите. Ето ти си интелигентен човек, отговори ми: Кой на кого би трябвало да е слуга - Здравната каса на хората с бели престилки или обратното?
Политиците трябва да знаят, че ако нещата продължат така, няма да се съобразим с конституцията, която ни забранява правото на стачки. И ще излезем, защото в състоянието, в което е здравеопазването, ние ставаме опасни за болните.

…
Дава ли отражение характера на физическия образ? От какво значение е физическият образ, когато се пресъздава художествен образ? На тези въпроси българската литература е дала точни отговори - в творчеството на Иван Вазов, Димитър Талев, Димитър Димов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Алеко Константинов, Николай Хайтов, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Васил Попов…
Като рисува Константин Павлов, Светлин Русев, без да познава доц. Чалъков, е постигнал съвършен негов образ. Не е въпросът във физическата прилика. И двамата са остро реагиращи на големеенето, на фалша, на посредствеността. Остроуми. Остродуми. С дълбоки познания, перфекционисти в работата си. Неподкупващи и неподкупни.

…
Опериран съм девет пъти, три от операциите - от Оня, Назадничавия. Първият път, в 1996 година, попаднах в добри ръце - оперира ме доц. Николов от ВМА, а пет години бях под наблюдението на изключително прецизния д-р Петков, необходимите манипулации извършваше сестра Стаматова. В 2006 година операцията бе на ларингса. Извърши я професор Ценев перфектно, но после се получиха сериозни усложнения. Когато той замина за Германия бях поет от доцент Чалъков. Той ме върна към живота. Четири години вече ми е и наблюдаващ лекар. През 2009 година бях опериран от асистент Пейнешки в Горна баня - липосарком на лявата подбедрица. Казвам всичко това, за да е ясно, че имам сериозен „опит” по здравните заведения, и току така няма да хвърля невярна дума.
В Университетската болница „Царица Йонна”, когато ме пое доцент Чалъков, аз си отивах от света, или поне такова бе моето усещане. Той ми постави отново сонда за хранене, която проф. Ценев сне на втория ден от операцията, от където, мисля, дойдоха основните проблеми. Постави ми отново гранюла, изписа силен антибиотик. Помня, главната сестра се обади, не може ли да изпише друг антибиотик, този го нямали, а и бил много скъп. Доц. Чалъков я изгледа няколко секунди и отсече:
- Задачата на медицинската сестра, включително и на главната, е да изпълни точно и прецизно предписанието на лекаря.Точно и прецизно. Какво и как се лекува - казва лекарят. Ясен ли съм! Ако нямаме този антибиотик, задачата на администрацията, и Вашата е, бързо да се снабдим. Още от днес, най-късно утре сутринта трябва да започнем лечение с него.
Вечерта ми „вляха” антибиотика. На другия ден главната сестра каза:
- Не може ли да са шест дните, вместо десет…
Ставаше дума за същия антибиотик.
- Вие, сестра, вчера май не сте слушали внимателно какво Ви казах. Не може!… И бъдете добра да изпълнявате предписанията на лекарите!
Мен ме изпрати при сърдечен лекар. На гърба на рецепта, написа:
„Драги ….., Изпращам този пациент, с опериран ларингс. Има тахикардия. Моля те внимателно да видиш състоянието на сърцето и има ли нужда от промяна на лекарствата, които използва. Твой: Ив. Чалъков”
После ме изпрати за преглед на белия дроб. Дава пак бележка: „Драги … Моля те внимателно да провериш има ли белодробни усложнения в следоперативния период и какво трябва да се предприеме… Твой: Ив. Чалъков.” С такава бележка ме изпрати при д-р Митев, на скенера: „Моля те да потвърдиш вкалцявания ли са в дясна сънна артерия… Твой: Ив. Чалъков”…

Не можете да си представите какво облекчение е на редовните прегледи, когато, съсредоточен и дисциплиниран (защото трябва в краткото време преди да започнат операциите да „види” много пациенти и да е точен при всеки), изискващ и вие да сте съсредоточен и да изпълнявате каквото се иска от вас, накрая да чуете сериозният му, но и възрадван глас:
- Гърлото е чисто като сълза!

Аз съм длъжен на този човек. Защото характери, като характера на доцент Чалъков, не се срещат под път и над път, а пък в многострадалната литература на прехода - хич… Защото във време, когато много лекари станаха повече от търговци, той като един български Странджа котка всичко добро в професията и с огромни усилия се мъчи да чисти нечистоплътния български ден; да бъде с болния и в най-трудния, и в най-добрия ден, да не жали нищо в името на здравето и на живота - време, почивка, спокойствие, своето здраве.
Затова смятам, че героите на нашето време не са и не могат да бъдат Костовци, Муравейци, Догановци, Сидеровци, Самоковци, Герговци, Маргини, мафиотирали се барети и прочие мутренски и маймунски свят.
Герои на нашето време са хора като проф. Сивчев, доц. Иван Чалъков, д-р Петков, Иван Кондов, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Козма Кузманов, Веска Петкова, Петър Генов, Георги Ангелов, …
Върху чиито усилия, можене и талант се крепят устоите на Отечеството, на българщината.

(Из подготвената за печат “Ранни дългове” - книга втора)