Благой Димитров

Стръкче здравец с едничко листо
обикаля площадната шарения.
Зная защо,
виждам ръката, която го носи
през косите погледи на сергиите.

Стръкче здравец с едничко листо.

Ако някой го помирише,
може би ще си спомни наистина
нещо красиво, нещо възвишено,
все още живо и чисто…

Жалко, нищо нямаше да се случи
и тоя път.

Беше дълъг денят.
Беше слънцето гладно и жадно,
та се опърли и камък, и пъпка.

Стръкчето здравец
клюмна главица и падна
от сухата длан на старицата.

И само, който не мина,
                       той не го стъпка.