БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ ЧЕСТВАТ КОЛЕДА НА 6 ЯНУАРИ
Празниците на нашите сънародници в Молдова и Украйна са запазили автентичния си вид отпреди два века. Зимните обреди са най-любими и тачени, а сред тях първенството се пада на Коледата. Вечерта на 6-и срещу 7 януари стопаните във всеки дом и техните деца с нетърпение очакват коледарите – ритуал, празнуван много ентусиазирано и в по-далечното минало, а сега възраждащ се отново в българските села на Бесарабия, както и в град Тараклия.
Момчета и мъже се обличат в красиви костюми, приготвени специално за празника и тръгват на дружини по махалите. Повечето от тях са самодейци от театралния състав към народното читалище “Олимпий Панов”. Те са си поставили за цел да възродят и популяризират обредите от празничния календар на бесарабската българска общност. Сред тях е и Иван Боримечков, който разказва как се коледува: “Започваме да пеем: Чули сме тъй, че от болерин, от болерин, стар стопанин отде събра туй имане… Разбирате ли, питаме стопанина как е доживял до днес и си има и хляб, и вино. Но сам да ядеш и да пиеш… Друго е като ти дойдат добри гости-коледари и ти пеят, и те славят и почитат като стопанин: “Овце ти се разягнили/ крави ти се отелили/ кобили се окончили/… Туй наздраве на таз къща!”
Така българите в Бесарабия славят Бога, възпяват богатството на стопанина, сръчността на стопанката, добрия юнак и заспалото детенце.
Много коледарски дружини участват и в ежегодния конкурс на читалище “Олимпий Панов” за автентични обряди.
Коледарска песен за малко момче, която се изпълнява от коледарска дружина в гр. Тараклия, Молдова.
Дръннало е ясно звънче
ей, добро момнеле, Коладеле.
То не й било ясно звънче,
най-било сестра брат буди.
Стани, стани по-малък братко,
че ти стадо привалило
през два бряга на третия.
Отговаря по-малък братец,
мойто стадо най-самичко.
Напред върви Божа майка,
напред върви, възпира ги.
Подир върви сам си Господи,
подир върви, прибира ги.
Колко звезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща.
Тебе пеем, малко момче,
тебе пеем, Бога славим.
Коледарската песен “Самси Господ и светии орат край Черно море” се пее на стара жена. Изпълнявал я Митко Боримечков от с. Тараклия на МССР /сега – гр. Тараклия, Република Молдова/. Песента е включена в сборника “Народни песни на българите от Украинска ССР и Молдавска ССР” на проф. Николай Кауфман, посетил тези страни преди повече от 30 години.
САМСИ ГОСПОД И СВЕТИИ ОРАТ КРАЙ ЧЕРНО МОРЕ
Поле широко, дърво високо,
хубава равна ми Ромалия,
на дървото й сив соколец,
горя седи, долу гледа,
долу гледа край Черно море.
Край Черно море плуг йореше,
плуг йореше с четяри вола,
с четяри вола сребромроги,
сребромроги, златниусти,
напреж върви Божа майка,
напреж върви, жито фърга.
Свети Петър ги водеше,
свети Георги ги караше,
самси Господ плуг държеше,
Божа майка жито фърга,
ем го фърга, ем нарича:
Ойде жито по чифчии,
черно грозде по лозаре,
бяло мляко по овчаре!
Тебе пеем, Божа майка,
тебе пеем, Бога славим!
… … …
На 14 януари нашенци празнуват Васильовден, наречен още Сурваки. До обяд малките сурвакарчета ходят от къща на къща да сурвакат съседи и роднини. След този най-радостен за децата празник се нареждат Йордановден и Ивановден, когато се правят водосвети – ритуални пречиствания, с които се преминава от старата в новата година.