ЗВЕЗДИЦИ

Иван Енчев

ЗВЕЗДИЦИ

Грей, градинке побеляла!
В теб звездици са изгрели.
Само ти си ги видяла
как нощес са навалели.

Днес ми каза кака Гинка,
дето няма си сестричка,
как е станала снежинка
всяка паднала звездичка.

Бос в снега ако премина,
както и да се гневите,
знам, че няма да настина.
Ще ми пари от звездите!


БОР

Чичо боре, сам съм тук.
Честна дума, няма друг!
Тайната си ми кажи
без шеги и без лъжи!

Как си станал тъй висок,
щом не пиеш плодов сок
и не хапваш даже грам,
от това, което ям?

Не приличаш ти на еж,
ала хубаво бодеш.
И шивач не си, нали?
А защо са ти игли?

Кой наказа те така
без ръце и без крака?
Както нямаш и очи,
и да плачеш, не личи.


ДЪГА

Ставай, ставай, котарано!
Аз се будя вече рано.
Без да се гневя и цупя,
прясно мляко ще ти купя.

Хлебец с мед ще ти намажа,
приказка ще ти разкажа
за момченцето, което
взима за море небето.

То дъгата там нарече
мост към облака далечен -
бих по него прелетяла
като лястовица бяла!


ПРИКАЗКА

Пак от моста мойто братче
със звездите нещо спори.
С пръстче плаши облак мрачен,
за луната му говори.

То с усмивка най-красива
рибите с трошици храни,
но към ябълка отива,
дето куче зло я пази…

Чакай, мое братче, чакай!
Внуци има Баба Яга!
Кучето ще пусне някой,
приказката ще избяга.


КАЛИНКА

Леко хвъркаш над тревички,
над лалета, над латинка,
а защо, калинке, всички
те наричат и малинка?

Без листа и без бодли си,
имаш кожа гладка-гладка.
Как да видя аз дали си
ти като малинка сладка?


РОЗА

Имам роза подарена.
Тя от яд е зачервена,
че във вазата голяма
никакво другарче няма.

Ето честно ще постъпя,
ей сега ще я изкъпя.
Ще я подсуша и среша,
ноктите й ще изрежа.

Иначе ще се изложа,
щом при нея цвете сложа.
Вместо нежности и ласка,
постоянно ще го драска.