Радост Даскалова

ЖИТИЕ ВЪРХУ БИТИЕТО

Ще си измисля някакъв живот,
какъвто си признавам, че го нямам.
Щастлив. Насън, наяве - бод след бод,
с фантазиите си на килограми.

Ще кърпя сивото си битие -
ще го усмихвам с едри цветни кръпки.
Не лъжа себе си - не съм дете.
До тук вървях, а не оставих стъпки.

Ще си го намечтая друг и мой.
Страхотно бива ме да съм мечтател.
И после няма да се питам кой
от двата ми живота е предател.

Простих си истини, простих лъжи
и обещах си, че ще оцелея.
Живота си със шини от мечти
превързвам, та дано го доживея.

Ще го измисля. Някакъв красив.
Макар, че друг ми бе написан свише.
Изкуство е да се опазиш жив.
Изкуство е и да се пренапишеш.

27.03.2012

ГОСТОПРИЕМНИЦИ

Тази моя тъга с прежаднелите устни,
този малък и гладен за мен паразит,
се е впила до вените чак и не пуска -
сякаш знае, че с нея отдавна сме квит.
С насълзено око ме сканира и шепне,
че не съм като другите - грешка в пола.
И с прегръдка, по-здрава от тръни на репей,
ме оплита, та уж да не бъда сама.

Тя е в мен, с верността на напъждано куче,
и обича ме (може би, просто на вкус).
Тази моя константна тъга ме научи,
че съм минус, дори и когато съм плюс.

Не можах досега да й стана убиец.
Ако нея я няма, къде да се свра?
Утешава ме кротка, щом от болка завия
и разпуска по мен примирена коса.
Тя е моят единствен и верен приятел -
този малък бездомник, с голям апетит.
Да се храни! Не мога да бъда предател.
И поне - нека някой от нас да е сит.

05.04.2012