СЪВРЕМИЕ
СЪВРЕМИЕ
Вече всичко е временно,
временно,
временно.
Със узряла безнадеждност
земята е бременна.
Вече скърца със зъби
човекът безхлебен
и се дави в ненавист,
и сумти озлобено.
Вече всичко е временно,
временно,
временно.
Как далеко си, Господи!
Без Теб е студено
и в сирашка самотност
душата ми стене.
СТЪЛБАТА
Ти, Който стоиш тъй високо в самотата
и навярно дочуваш мойте стъпки по стълбата!
Отдавна узрява този порив на душата,
с който днес съдбоносно нагоре се хвърлям.
Спасявам се, идвам, обичай ме.
Към стръмната стълба тичам много отдавна -
своя истински свят да намеря сред звездите
и във него да потъна мълчаливо и жадно.
Не успея ли да стигна, уморена и уплашена,
крака преплета ли по стръмната стълба,
слез надолу в света безразличен и прашен
и подай ми ръката Си - пролетна мълния.
ВОДНО КРЪЩЕНИЕ
“И Божият Дух се движеше над водата”
Битие 1:2
Безмълвно коленича тази нощ, море,
и се потапям във огромното ти тяло.
Душата си потапям в теб, море,
във твоето праисторическо начало.
Сама и слаба, търся в теб покой
във древната ти майчинска стихия.
Измий душата ми в морето, Боже мой,
от пепелта на битието въздигни я.
Прости ми, Господи, заблуди, суета,
прости ми страстите и мойто заслепение,
адресите погрешни в любовта,
прости ми дяволското ми съмнение.
Безмълвно коленича тази нощ, море.
Божествен дух се носи над водата.
О, приеми ме в себе си, море,
от битието пречисти душата!
КРЪСТЪТ
“…съберете първом плевелите
и вържете ги на снопове за изгаряне…”
Матей 13:30
Във жегата на сито отчаяние
жадуваме за нежност и прохлада.
Къде е днес духовното сияние,?
Къде е обещаната пощада?
О, небеса, срутете се със грохот
във нивата, от плевели преляла,
изпепелете суета и похот,
вражда и мъст, и злоба побесняла!
О, небеса, излейте дъждовете
на милостта, отдавна обещана.
Ръчица детска да се вдигне към небето
и да опише кръст над земната ни рана!
УМОРА
Да избягам от вещи, които
нотъмняват и стават затвори,
Да избягам далеч от храните -
ароматни, а всъщност отровни,
от лекарства, с които наивно
вървим под ръка към неврозата,
от цигари и вино в приспивната
и подличка песен на наркозата.
Да избягам от парите, “любимите”,
от тяхната спарена тучност,
задушила живота във римите
на похотливата звучност.
Да избягам от словесните блудства,
изпълнили всички пространства
и изяли кислорода на чувствата,
залиняващи до глупава странност.
Да избягам от роднинското бреме
на гена, на порока, на гения
и дано невъзмутимото време
заглуши злото в това песнопение.
Да избягам на страстта от метежа,
разпъващ и клетки, и разум,
и вместо тътена на копнежа
бъде тихо, студено и празно.
Да избягам от лютата битка
кой да бъде водач на стадата,
изпопасли и последната китка
и отровили с дъха си водата.
Да прережа напълно влакната
разиграващи мен, марионетката,
на инстинктите във играта
и в благородните жестове.
Да избягам от всички прозрения
при Тебе, отвъд, мили Боже,
Зашото и това стихотворение
не е изход, надежда и стожер.
