Дима Политова

Тревите ме очакваха.
След всяка стъпка
се изправяха
с цветни очи
на омагьосана пролет.
Кълвачът в лещака
и сойката
изпърхаха с криле -
бяха им говорили
за мен -
детелината разпери
четири листа
и прозвуча стар рефрен.
Мъглите откриха
високото чело,
планината ги повдигна
нагоре,
облачета зафлиртуваха,
смяха се много,
а после поплакаха…
Окъпани лалета,
черешата окъпана -
усмихнати мисли
за сладко от череши -
чак боли
от радост…