Kрасимир Машев

ЦВЕТОВЕТЕ НА МОРЕТАТА

Има Черно море. Има и Бяло.
Даже има Червено море.
Кой художник тях поначало
оцветил ги е много добре?

Черното бушува адски.
И от гняв се пени.
Безброй флагове пиратски
били са в него потопени.

Бялото с вълните бели
от много сол е побеляло.
Солени пластове дебели
го правят чисто бяло.

Червеното море го знам.
То може да се види,
че е аквариум голям
за раци и скариди.

Морето виждал съм зелено
от водорасли и планктон,
но този цвят определено
не е основен, а е фон.

И на този фон ще кажа,
че от хиляди години
единствено само от плажа
моретата изглеждат сини.

ПЕРКА ОТ АКУЛА

Спасителят на свойта кула
дава ми далекоглед.
Виждам перка от акула.
Втора, трета… Опа! Пет.
Морски охлюви и миди
похапват акулите сега.
И утре рано ще се види,
че цял в черупки е брега.
Те имат страшен апетит
и гонени от вечен глад
биха погълнали и кит -
ам-ам,
по-голям
и от кита Голиат.

Не сте го чели, нито чули:
единствените интереси
на по-големите акули
са морските деликатеси.
Обаче океанските акули
си правят други
гастрономически услуги
с вкусотии от морски прелести,
че освен големите си челюсти,
имат много здрав стомах.
И до днес не са изплюли
даже перките
на по-малките от тях.

КУКУВИЧКА В ЧАСОВНИК

Главният виновник
на всеки час да кука
от стенния часовник
е тази страшна скука:

сам да си заключен
в кутия като тия -
с много, много скучен
живот без олелия.

Уж за да няма скука
и тя като навита
на всеки час си кука
без някого да пита.

Имат пъстри шарки
и нейните пера.
Но кука над шишарки
без борова гора.

И сякаш е чиновник -
по цял час тя е скрита.
И пее по часовник
от скука гласовита.

Гласът й със ехтене
достига всички стаи.
Но от нейното броене
е скучна песента й.

КУКУВО ЛЯТО

Кукувица кука
от бука на бука.
Кука и брои ги
за тетрадки, книги.

Преди други листи
букът да разлисти,
гледа тя на бука
като първолак азбука.

Как гледа? Какво?
Как всяко дърво
правят на талаш, а
талаша
го варят на каша.

От тази пихтия
правят пък хартия.
Тъй от бука стар
става нов буквар.

Става и тетрадка.
Но радостта е кратка.
И наша. И ваша.
В тях пък - друга каша.

Затуй на всяка бука
кукувица кука.

В миговете кратки
брои ги, както свари,
за по-нови тетрадки
и по-нови буквари…

ИГРА БЕЗ ТОПКА

Вкъщи се спъвам на всяка крачка
в някоя детска любима играчка
и след всяка спънка
блъснатата играчка дрънка,
недоволна и сърдита:
- Я си отваряй очите!
Отварям ги, даже гледам на четири
сантиметри по сантиметри
и тъкмо към свободно място залитна,
друга играчка ритна.
Сетне правя и скок,
не само дълъг, но и висок…
Налитам пък върху мечок.
Мечокът сърдито ръмжи:
- Какво искаш? Кажи!
- Моля ти се - отвръщам му -
недей ми се пречка,
че все пак си играчка,
а не истинска мечка…
И така - крачка след крачка.
Главата ми чак се замая
да скачам като кенгуру в тая стая.
И да ритам в нея като в клопка.
Ритах, ритах… Като магаре - с копита.
Нека и друг като мен да опита
да рита играчки, сред които
няма нито една топка…

РИС

При мисълта за риса
птиците ги втриса.
Знаят те, че рис
не обича грис,
нито пък ориз.

Причините какви са
да ги е страх от риса?
Виждали са рис
с какво, сегиз-тогиз,
прави той гриз-гриз.

И за да не ги втриса,
поуките пък три са:
по-далеч от риса,
по-далеч от гриз…
В простора няма рис.

И затова е чист.