Таня Шелхорн

Замислих се, какво точно означава доброто! Как може да бъде обяснено? Има ли мярка? Не става ли в живота така, че когато смятаме че правим добро, често вредим и на другите и на себе си. Дадеш пари и станеш лош, ако напомниш да ти ги върнат. Ако пък си ги дал безвъзмездно, не искат да те видят, за да не се чувствуват задължени. Само спомени за някоя направена услуга и вече са оскърбени. Житейска философия, няма що! Иди, че обясни кой е крив - кой е прав! А опиташ ли се да обясниш, самият ти ставаш смешен и още по-виновен. Иска ти някой съвет и тежко ти, ако се уловиш на въдицата да изречеш нещо. Как мъдро ни съветват светите отци, да не вземаме страна при братски спор. Ама кой ги слуша? А дори и така да постъпим пак лошо - обявяват ни за егоисти. Ах, този дяволски кръг! Откъдето тръгваш, рано или късно пак там се връщаш и пак същите истории…

Но доброто съществува, иначе светът не би се крепил досега. Щом има зло, то неминуемо се ражда добро. Виж, обратното не става! Значи ние се заблуждаваме, че сме направили добро, което не е било за добро.

Поговорката гласи: “Всяко зло за добро”. Един насмешлив глас се обажда в мен: е, значи ли тогава, че по-добре е да правя зло, защото по този начин повече помагам? И така до безкрайност, докато човек се замотае, оплете се сам в собствените си мрежи и стигне до противоречие. Както впрочем толкова философи, от които светът, и без това объркан, нацяло обезумя.

“Първите думи от устата му са глупост, а краят на речта от устата му - безумие” (Екл. 10:13) - говори мъдрият Еклисиаст.

“То за всичко е нужно малко мъдрост” - спомням си за св. Серафим Саровски. Но откъде да я вземем тая мъдрост, как да я научим? Думите ни объркват все повече и повече.

“Може би тъкмо това ти пречи да намериш покой - многото думи” - казва Херман Хесе чрез своя герой Сидхарта.

Относно вечната тема - “Доброто и Злото” - аз наистина намерих в себе си покой, чрез тези кратки думи: “Всяко зло за добро, но тежко на оня който прави зло.” А мъдрото предупреждение на цар Соломон: “Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му” (Притч. 17:13) направо изпълва сърцето ми със страх пред Божия гняв и ме кара да съжалявам за тези, които така неразумно оскърбяват благодетелите си.

Книгата “Древен Патерик”, в която са представени така наречените Патерици или разкази и изречения на отците на пустинята, стои постоянно там, където оставям започнатата книга - да ми е винаги под ръка! Когато я прочетох за първи път, удиви ме именно това, че същественото може да бъде казано с едно изречение. Хем го разбираш, хем остава в теб! Много пъти, по телевизията например, гледам и слушам, да речем, политици и накрая се питам, какво всъщност казаха?! А думите се изсипваха много щедро. Майка ми все се смееше като казвах: много умен човек, така говори, че нищо не разбрах!

Ще разкажа за едно добро, което в началото даже и не забелязах, тъй като е нещо напълно естествено в нашето ежедневие - да си купим книги! В своите “Мисли за размисъл” д-р Пол Брег смята, че “най-добрият другар и приятел са хубавите книги.” Тази мисъл е изказвана безброй пъти, тъй че на кого принадлежи всъщност е трудно да се определи, но това е без значение. Аз си я спомням още от буквара. Там, май че беше казано само: “Книгата …” и т. н. Д-р Брег е прибавил прилагателното “хубавите”. Става ясно, че не всички книги могат да бъдат наш другар и приятел и то най-добрият! Остава открит въпроса: кои са хубавите книги? Това вече е нещо твърде лично, не подлежи на селекция. Правото на избор си казва думата. Ето, че нишката пак се къса - не можем да се ползуваме наготово от тая мисъл - значи трябва да размислим! Колко е умен д-р Брег, как още в началото е подсказал, че не може да бъде упрекнат за “мислите”, тъй като ни е оставил пълната свобода сами да размислим. Как деликатно е прибавил: “…за размисъл.” Като че ли нишката се позакърпи, е скъсаното личи, но поне ми дава възможност да размисля!

Стоп! Пак се къса! Какво значи: да размисля? Вгледах се в думата - може да мине за сложна! Я да взема да я разделя, че да ми е по-лесно! Какво се получава? Раз-мисля! Ах, това било, казвам си: “раз” и започвам да “мисля”… Колко просто, как не съм се сетила досега? Сигурно някъде е написано, обяснено, пък аз си блъскам главата да мисля, какво значи да “раз-мисля”?

Отварям най-после тълковния речник, намирам думата размисъл - чета: “Задълбочено обмисляне, премисляне.” Стъписвам се - нищо не разбирам, това са само синоними. Я да видя по-нататък: размишлявам - “Мисля задълбочено, размислям”. Връщам се по-нагоре: размислям - 1. “Мисля задълбочено по някакъв проблем, обмислям, премислям, размишлявам.” Тоест, размислям и размишлявам означават едно и също действие - мисля задълбочено! Това тълкование не е по-различно от моето: раз, задълбочено мисля! Прави ми впечатление обаче, второто значение на глагола размислям - 2. “Отказвам се от предишно решение”. Посочен е следния пример: “Вчера бях съгласен, но размислих.” Признавам, че до сега не знаех, че отказа е в такъв синхрон с размисъла! Ето защо толкова често си патя… не размислям… т. е. исках да кажа не отказвам… обърках се! Не знам.

Все пак тоя пример… нещо ме смущава: значи е дадено прибързано съгласие, щом на другия ден е отказано - с други думи, май не е било размислено? Дали не е по-добре в първия момент да откажеш, но след като “размислиш”, да вземеш, че да помогнеш на другия ден! Ех, каква радост е за човека прекарал безсънна нощ! И какво разочарование чака другия, когато му кажат, че са размислили!!! Направо да намразиш този “размисъл”.

Пак поглеждам горното обяснение: “Отказвам се от предишно решение”. Кой отказ обаче е правилно размислен, е трудно да се каже. Деликатна работа! Сещам се, че друга сходна дума, може би ще ми даде повече яснота по въпроса. Разсъждавам коя може да бъде най-подходяща… разсъждавам… Разсъждавам! Започвам да чета с трепет: “Мисля логически, последователно, за да стигна до извод, до умозаключение; обмислям.”

Достатъчно - пак мисля, този път логически. Последен опит: може би съществителното е разтълкувано по-простичко? Разсъждение - 1. “Последователно свързани мисли, които водят до умозаключение. (Дълбоки разсъждения) 2. Изказване.”

Май че нещо просветна… нишката е все още здрава… Сега трябва да се изкажа, до какво умозаключение ме доведоха моите последователно свързани мисли. Връщам се към д-р Пол Брег - заради него се измъчих! Когато четях неговите мисли, наслаждавах им се, но щом започнах да “размислям”, ето колко пъти късам нишката. Добре - да се изкажа и да приключа, защото ме заболя главата!

РАЗМИСЪЛ - 1. Сложна дума, състояща се от две основи: раз и мисъл. Ако се приеме, че двете основи са в равноправно отношение, думата се пише полуслято, т. е. със чертичка: Раз-мисъл (може да се вмъкне съюза “и”). Става: раз и мисъл! Глаголна форма: раз и мисля!

2. Сложно съществително от м.р. Ако се приеме, че двете основи не са в равноправно отношение, то ясно е, че подчинената основа е “раз”, намира се на първо място в думата и според граматическите правила трябва да се напише слято - размисъл.

За себе си приемам, че това е сложна дума, казвам магическото “раз”, което означава “веднъж” и започвам да мисля. Накратко казано: мислите ми идват от раз!

Доста се увлякох, а искам да разкажа за нещо много съкровено. Направих този малък етюд по “волнодумство”, за да се убедя, че не е толкова трудно да се напише нещо, което може да мине за “оригинално” или “пропито с чувство за хумор”.

“Да се чудиш на остроумието им или на простотията” - казвал един свят старец.

Някога живеех на квартира в една малка стаичка, недалеч от църквата “Св. Мина”. Спомням си за този период от моя живот с тъжна усмивка, защото нямаше много радостни дни, но точно по това време започнах да посещавам църквата. Намирах някакво необяснимо за мен успокоение в тишината и аромата от тамян. Бяха ми казали, че св. Мина е чудотворец и много помага, когато му се молиш с вяра. Да се моля с вяра беше нещо непознато за мен, но Господ, Който желае спасението на всички, докосна сърцето ми. Все по-често се отбивах в църквата “Св. Мина”, палех свещи пред иконите на Иисус Христос и Божията Майка, молех се на св. Мина да направи някакво чудо в моя живот. Леля ми (сестра на татко) ме насочи към старата пловдивска църква “Св. Неделя” и ми разказа колко е хубаво да се направи водосвет и каква е силата на светената вода. Това бяха толкова нови за мен неща. Силно ме привличаха повече с мистичното, непознатото, но постепенно се усили и вътрешната ми потребност да посещавам църковния храм. Неведоми са пътищата Господни!

Чудо наистина се случи! Заминах да работя в Швейцария, малката стаичка е само един спомен, тежките дни отминаха. Наставленията на отец Константин: да не забравям да благодаря на Бога, Който е много щедър и милостив, се врязаха дълбоко в съзнанието ми. С годините стигнах до убеждението, че сме всецяло зависими от Бога и всичко става по Неговата воля.

Беше лятото на 1995 година. Дойдох си в България с радост и нетърпение да видя промените. Един ден се озовах близо до църквата “Св. Мина” и реших да се отбия. Колко отдавна не бях идвала! Трепет и вълнение ме обзеха. Завъртя се филмовата лента… върна се времето… Св. Мина ме гледаше от иконата благ и строг. Седнах и притихнах.

След известно време видях, че встрани една жена продава книги, изложени на две-три масички. Приближих се, започнах да разглеждам - всичко ми беше непознато. Зададох твърде неуместния въпрос, да не би да са някакви сектантски издания, които бяха вече разпространени по книжарниците и сергиите. Жената ми отговори, че това е невъзможно, свещеникът всеки ден проверява какво се продава. Видях една книга с илюстрована подвързия - “Нашата Надежда”. Гледаше ме Св. Богородица с Младенеца. Отгърнах няколко страници и прочетох: “Беседи върху Блаженствата”, автор арх. Серафим. Това име ми беше вече познато, защото имах книгата “Нашата Вяра”, която четях с голям интерес и постоянно, вече втора година. Притежавах също “Жития на светиите” и това бяха всичките книги до този момент. Година и половина не бях си идвала и колко книги са излезли! Радостно започнах да ги разгръщам…

“Нашата Любов”… “Нашата молитва”… - на всички е автор арх. Серафим. Жената ми препоръча книгата “Отец Йоан Кронщадски” от арх. Методий; “Света Богородица - живот и прослава” от Неврокопски митрополит Пимен; “Древен Патерик”… Накратко ми разказваше съдържанието, толкова кротко и непретенциозно отговаряше на въпросите ми. Тихият, спокоен глас и простичките думи на тази жена ме привлякоха изведнъж. Например, подавайки ми книгата “Отец Йоан Кронщадски”, тя топло добави: “Плаках, когато четох тази книга. Нашият цар Борис е бил излекуван веднъж по молитвите на отец Йоан Кронщадски!” (По-късно, когато я четох, аз също плаках). Разговорът ни продължи доста, тъй като в момента нямаше други хора. Книгите се трупаха пред мен, ето още една от арх. Серафим - “Свети Серафим Саровски”; “Духовни Бисери” от протодякон Г. Ибришимов; “Покаяние и изповед” от Сливенски митрополит Йоаникий. Искаше ми се всичко да купя, но не можех с две ръце да ги нося, затова реших по-късно пак да дойда. Купих също и касети с български и руски църковни песнопения в изпълнение на Борис Христов.

Когато започнах да чета тези книги, разбрах, че него ден съм отнесла в къщата си истинско съкровище. Това е доброто, което ми направи една непозната жена, със своя тих и смирен глас и умението с малко думи да каже много неща. За съжаление повече не я видях. Аз посетих още веднъж църквата “Св. Мина”, но в този следобед тя не беше там. После отпътувах за Швейцария заедно с моя скъпоценен товар. Предстояха ми блажени часове с тези прекрасни книги. Те станаха за мен истински приятели. Не съм забравила и никога няма да забравя тази добра жена, която ми ги продаде. Благодаря й в сърцето си винаги, тя ми направи едно голямо добро в моя живот!