Владимир Шулятиков
Владимир Михайлович Шулятиков [30. 09.(12.10).1872, Москва - 26.03.(8.04).1912, пак там] е руски литературен критик, журналист, публицист, литературовед и преводач. Член на РСДРП, болшевик. През 1902 г. е арестуван и заточен в Архангелск. В периода 1901-1903 г. публикува ежеседмично литературни фейлетони в московския вестник “Куриер” (1900-1903) най-вече за съвременната литература, сътрудничи на марксисткото списание “Правда” (1905), участва в сборниците “Очерци за реалистичния мироглед” (1904), “Литературният разпад” (1909), “Из историята на най-новата руска литература” (1910). От 1905 г. е член на редакцията на нелегалния болшевишки вестник “Работническо знаме”. Автор на философската книга “Оправдание на капитализма в западноевропейската философия” (от Декарт до Маркс) (1908). В някои свои трудове за литературата и изкуството: “Неаристократичната аристокрация” (1909), “Новата сцена и новата драма” (1908) анализирайки творчеството на модернистите Л. Андреев, Ф. Сологуб, М. Арцибашев, Шулятиков вижда в тяхната проповед на “разрушението”, “смъртта”, “тъмнината” замаскирани малтусиански мотиви за съкращаване на населението от капиталистическия елит при индустриалната епоха. Най-интересни от гледна точка на конкретния анализ и литературните факти са статиите му за Чехов (”Теоретик на талантливия живот”), Гогол (”На границата на две култури”), “За Глеб Успенски” и др. Привърженик на идейността и реализма в творчеството, критикът отделя сериозно внимание на литературата на новата революционна класа (Горки, Серафимович и др.).
Публикации:
Публицистика:
