Георги Н. Николов

След 13 века исторически поуки (шамари - б.а.), страната ни още съществува: да се чудиш защо… Днес тя граничи само с приятели, плътоядно опипващи снагата й. А властимащите в София гордо се правят на щипани моми. Които не чуват странни „хрумвания” за румънско малцинство. За помашка народност в Родопите. Идеята за анклав на българска територия явно не е чужда на някои политически дармоеди. Но дали неродена ще отмре зад политическите кулиси? Дано… Вехто ново пет са и лозунгите на Росен Плевнелиев. Той пък, като дългождан месия, тика под носа ни идеята за мултикултурно общество. Без да е узнал признанията на Меркел и Саркози, че в Германия и Франция този модел не е сработил. Малцинствата, вместо да се интегрират в обществото, се капсулират и влизат в конфликт с общоприети граждански норми. Активно поливат корена на идеята и постоянните квартиранти на Народното събрание. Заедно с висши чиновници, потресени от собствената си значимост. Техни милости, пред които библейският Юда е само махленски пакостник, явно се дрогират. Под наркоза гласуват измислен геноцид с жертви, каквито е нямало. Поднасят букети пред паметник на въздушни убийци, сринали София в прежната война. Правят се, че гара Буново е измислица. А издигнатата в чест на терористи чешма край Айтос е само екологичен жест. В сградата с девиз, че съединението прави силата, жужат христопродавци. Които лъжат народа като брадат… народен представител. Уж в Европа непрестанно ни ръкопляскат: за успехи в борбата с корупцията. За чутовни реформи без мисъл и цел. За икономически ръст и прочие шменти капели. Правя аналогия с работещия сръбски парламент, именуем „Скупщина”. Чел съм, че е полезен на своя народ. У нас парламентът трябва да се нарича „Сбирщина”. Защото от него ползата е, колкото от яйцето руно. Както от споменатите чиновници вече над две десетилетия. Между тях и българското общество зее дълбока разделна черта…
Какво е нашето общество днес? Парцалива черга от етнически кръпки. Всяка с вождове-тарикати. Те пък: с претенции и скрити мераци. Ако с усилие, макар временно, ги здрависаме с утопията „целокупен български народ”, ще открием стари истини. Факт е, че почти всичко, що е кадърно, умно, образовано, младо и имащо вяра в себе си, вдига прах към странство. Остава застаряващо население в компанията на ухилена беднотия и просяшка заплата. Средно за страната тя била, според официалната статистика, 700 лв. Изнеслият тази цифра сигурно не е помирисвал провинция. Иначе щеше да знае, че при лавинна безработица и минималните 270 лв. са търсена милостиня. Макар, че отдавна са под границата на бедността и обричат хората на мизерно съществуване. То пък ражда битова престъпност сред мало и голямо. Все по-ниска раждаемост у българите и все по-голяма: сред някои малцинства за получаване на социални помощи. Днес стомахът отчетливо диктува начина на мислене. Изконната ценностна система е загърбена като безполезна. Гербът на републиката е гладна мечка, паднала от изтощение по гръб. Не от игра на хоро. А поради микроскопичните помощи за безработни, каквито получава. Химнът ни гордо повелява: „Гарга грачи на комин, дай ми, бабо, топъл млин!” Само дето бабите у нас с поразителна бързина отиват в други измерения. За да разказват на предците, че напразно са умирали за България. Нито ги помни някой, нито се интересува от вехти подвизи. Но, разбира се, това е друга тема…
Която не трябва да измества проблема с физическото оцеляване на брашнения чувал, наричан още „данъкоплатец”. Чутовен богатир с акъл на Дете Голомеше го съветва да сади картофи (не визираме конкретно никого). Да гледа животни. Да се върне на село - там чистият въздух помагал за здравето на децата. Поне не е толкова вреден, колкото размерът на детските надбавки. Колкото цените на лекарствата. Колкото храните за малчуганите, дрешките, учебните помагала. Ама, разбира се - и това е друга тема!
Както е друга темата за бездомни псета, дъвчещи професор. И въобще каквото намерят. Злите твари не знаят, че съдбата им е решена. В Монетния двор се печатат първите тиражи на „Готварска книга за български данъкоплатци”. По традиционни рецепти от корейската кухня. Опашат кебап, супа „бау бау” с таратанци, козина натюр и пр. гурмета допълват там чорба от пеперуди, зелено малеби (познайте от какво!), охлюви пане със сос от мечти на опозицията. Суровините зависят от нашите ловни умения. Защото появи ли се човек на къра, костенурки, смоци и къртици се втурват в луд галоп към тайни укрития. Че кой иска да свърши като рецепта на българския Монетен двор?
Ако трябва да сме обективни, България има някои дребни проблеми - с лавинна безработица, инфлация, хвърчащо ценообразуване, символични доходи, обезкръвена медицина, социално шикалкавене, пенсионна тумба-лумба, етническа пушилка. Те отдавна щяха да бъдат решени. Но прът в колелата на местния прогрес слага призракът на Тройната коалиция. С него майки плашат невръстните рожби. Правителствата пък - нас. Държавници-ментета извиняват липсващите си успехи с мумията на Държавна сигурност. И на комунизма, стаен в кюшето на модерната родина. Припомняме наш естраден хит в перифраза: „Казано честно, нищо не ми е наред…” А защо да е наред, щом всички сме болни от Стокхолмския синдром? Щом лудо обичаме нашите политически, икономически и духовни похитители и ги избираме до Второто пришествие? Та после да ги корим, а ла Балан, с матерни мръсноругателства… Какво искаме тогава? Някой да ни поднесе на тепсия желаното добруване? Няма да е Годо. Нито бай Ангел Стражаря. Нито онзи, що клати гората. Всички те са евродепутати и са ангажирани с популацията на снежни човеци в Сахара. Тогава? Ясно е - или ще си помогнем сами, или други страни, народи и етноси ще си помогнат за наша сметка. Чудо голямо! За пръв ли път ще бъде? Или за последен?…