Любомир Духлински

Имало някога някъде, към края на европейската земя едно малко царство, едно господарство. Малко било то, бедно, но приказливо. А както им бил завещал най-мъдрият човек в царството: “Празно няма - човек или върши нещо, или приказва за него”! Та нашето господарство на думи на всичко му намирало цаката - и макар че на дъното на гащите на поданиците му зеели дупки като крилата на пеперуда-монарх, акъл давало на всички и си мислело, че всички от него гледат и от него се възхищават… Както и да е - бъбренето край няма, да започваме приказката.

***
И Когато в крайна сметка житото и хлябът в царството свършили, царят попитал младите си боляри, които предано го гледали в очите, готови и в странство да заминат, ако това е за благото на отечеството:
- И така, боляри, зърното в царството свърши и ни чака глад. Откъде да намерим зърно? Ако не за храна, поне за посев да има. Давам ви три дни срок да намерите отговор. Иначе няма командировки, няма бордове, а някои от вас ще станат с една глава по-ниски.
Спогледали се велможите - как така да няма зърно? Нали само преди няколко дни шефът на царските воденици им представил справка, в която черно на бяло пишело, че зърно има за години напред. Че и за износ даже оставало…Ала нали царската дума на две не става - тръгнали да търсят зърно.
Прибрал се в дома си най-младият болярин и се обадил по скайпа на стария си баща, когото бил скрил през девет царства в десето, край Женевското езеро: така и така, тате, значи - отивам си зян…
- Не се кахъри, джуниър, - засмял се старият болярин, - проблемът ще се реши. Народът в царството е като мравуняк - все навира ту в това, ту в онова кьоше зрънце или някоя пара за черни дни. Изметете мравуняците - и зърно, и пари ще намерите.
- А какво ще ядат после хората, тате? - учудил се младият болярин. - С какво ще си купят гащи и илачи?
- Не им бери гайлето, синко! Гледай твоята глава да е на раменете. Тези, в мравуняците, все ще се оправят някак, защото откак свят светува, мравоядите все ровят по мравуняците, а мравките не се свършват - от едни се взема, за да се даде на други.
Мъдър бил старият болярин, пък и не му било първица да мете мравуняци.
Така намерили зърно и решили зърнения проблем, а царят издал нова заповед: “От днес и до нине старите хора, които имат синове боляри и знаят как се осигуряват нови инвестиции, вече няма да се убиват!”
Защото царят добре разбрал, че е загубен без хора, които знаят как се прави въже от пясък, откъде изгрява слънцето, как се прави фондация, как се тупа брашнен чувал и че мравките нямат свършване.