Любомир Духлински

Имало някога някъде, към края на европейската земя едно малко царство, едно господарство. Малко било то, бедно, но приказливо. А както им бил завещал най-мъдрият човек в царството: “Празно няма - човек или върши нещо, или приказва за него”! Та в нашето господарство на думи на всичко му намирало цаката - и макар че на дъното на гащите на поданиците му зеели дупки като крилата на пеперуда-монарх, акъл давало на всички и си мислело, че всички от него гледат и от него се възхищават… Както и да е - бъбренето край няма, да започваме приказката.

***
Живял някога в едно царство човек, който номинално се числял към средната класа. Ала това не го задоволявало и той си поставил приоритетната задача да влезе в трите процента от хората в царството, които винаги отговаряли в социологическите проучвания, че получават десет хиляди, а харчат единадесет хиляди - тоест не могат да свържат двата края.
Спретнал си човекът една офшорна фирмичка, събрал покрай нея кошница с яйца и тръгнал да ги продава. Вървял по пътя и си приказвал:
- Значи, продавам яйцата. След това отивам в Австрия, купувам едно автомобилче. Връщам се, продавам го на инвалид и пак в Австрия. И така, докато събера достатъчно пари, та да мога спокойно да си плащам тока, телефона и парното. Ако останат и за едно мляко - програмата е изпълнена.
Тук човекът спрял, почесал се по врата и поклатил глава:
- Дотук добре, ами после? Какво да ги правя парите, които евентуално ще ми останат? Да ги вложа в банка? Тц - всичките са пирамиди и си отидох зян! Сакън - банката я ще фалира, я ще я купи някоя монголска групировка и после ще видя звезди по пладне, докато преизчисля лева в евро, а оттам в монголски тугрици. Да си купя кола? Не, ще я откраднат или запалят още първата седмица. Апартамент? В никакъв случай! Откъде пари да му платя данъците и таксата смет. Друго ще направя - ще ударя още една кирия до Австрия, а на връщане ще мина по Дунав-мост, ще си избера някоя от девиците, дето си нямат дрешки да се облекат, та треперят голи и боси на моста. Ама пък са хубавици! Пък и нали са в досег с цивилизацията - духовната им култура е на ниво. Ще ми роди тя детенце, а може и вече да си има готово. Ще го кръстим Тиъдър, Богданчо демек. Ще си го изучи тате в езикова гимназия, после ще го прати да се доучи на Запад, може и в Кенъда, или в Юнайтед стейтс. Кога се върне Тиъдърчо, ще спретнем един кокошарски холдинг, че нали от кошница с яйца сме започнали. Ще го дочакаме с майка му на работното и място на Дунав-мост и кога се зададе, ще го прегърна и ще му кажа:
- Татово детенце, Богда… пардон, Тиъдърчо…
Човекът толкова се захласнал в мечтите си , че разтворил ръце да прегърне бъдещия кокошарски бос и изтървал кошницата с яйцата. Здраво яйце не останало.
- Ех, главо, главо - рекъл си той, - що ти трябваше офшорка? Нали видя “Плама” докъде я докара…
И си останал пак в средната класа. Номинално.