Кръстьо Кръстев

ЖИВОТ

На Пламен

Дългоноги дървета дълго бягат край пътя,
иде вечер и ръсва сладък дъх на шира.
А луната не шава, звездни пилета мъти
да кълват здрачината в свойта райска гора.
Чакам песенно ехо да настигне и мене
и пелиново биле моя сън да смири.
А тревите полягат със прерязани вени
и щурци ги оплакват със росата в зори.
По баира се спъва, ходи слънце ресило,
и в очите ме гледа, олюлява се пак.
Хоризонтът изправя оскрежено бесило –
един страшен, самотен, въпросителен знак.
Стине залезът, стине. А брадата му рижа
очертава дъгата на небесния свод.
Любовта е насъщна, а насъщният – грижа,
значи още е болен, сине, този живот.

ВЪПРОС

Душата – в скреж, а в черепа – жарава,
сладят ми думи, мислите – горчат,
Безсмислена цигара осветява
вкопания в панелите квадрат.

А някъде раздухва злото клади,
разбива атом, стрива смъртен прах.
Полюшват връх в градините приклади
и патерици – заедно със тях.

Една сълза любовна се засмива
и в здрачината шушнат две листа.
А дъщеря ми, умна и красива,
попива на Загоре във пръстта.
Жена ми стене в скръбните постели
на моята изтръпнала ръка…

Кога и как се пишат стихове ли?
В такава нощ! С последен дъх! Така!

БАЩИНО СЪРЦЕ

Като прострелян залезът се стича
на гълъби по белите пера.
А мълчешката спрял се, коленича
пред гроба млад на мойта дъщеря.
Сълзата бащина не е свещица,
не е църковен, а съдбовен знак.
В мечтите беше полетяла птица,
но кацна тя на бездуховен бряг.
И в мене атеистът предусеща –
тя утре ще изгрее в росен цвят,
в червеното на ябълка гореща.
Защото този свят е кръговрат
на истини, на мисли, на изкуства,
на богоборство и на сквернослов,
на непорочни и порочни чувства.
Но любовта е винаги любов.
И пак с любов пред тебе коленича,
да те закича, дъще, със венче.
А в здрача зад клепача ми изтича
не капка скръб. Сърцето ми тече.

БИБЛЕЙСКО

На Калоян

Страдаш, малък мой Давиде,
сам по между две съдби.
Този свят ще те обиди
с ранни бръчки.
Не скърби!

Не унивай, стискай бърни,
аз на теб ще се врека.
Подир месеци кахърни
иде Златната река.

Отгреби от нея чашка.
Ако бъда още жив,
ти във детската си прашка
моето сърце сложи.