Ференц Казинци
Ференц Казинци (Ferenc Kazinczy, 27.10.1759 - 22.08.1831) е унгарски поет, общественик, просветител, реформатор на унгарския език. Ражда се в старо аристократично семейство, получава блестящо образование. Бил е нотариус, училищен инспектор, издател на сп. „Унгарски музей” и „Орфей”. През 1794 г. е обвинен в участие в заговора на епископ Мартинович, осъден на смърт, впоследствие присъдата му е заменена със затвор, в който прекарва 6 г. и половина. Оправдан през 1801 г. Става първият член-кореспондент на Унгарската академия на науките. Пише епиграми, сонети, епистоли, автор на две книги с мемоари - „Спомени от моя живот” (1828) и публикувания посмъртно „Дневник на моето затворничество”. Превежда Салустий, Стърн, Молиер, Шекспир, Гьоте, Шилер, Лесинг, Клопщок, Виланд. Пълните му събрани съчинения (1814-1816) остават незавършени. Умира от холера. След смъртта му е издадена обширната му кореспонденция.
Публикации:
Поезия:
