Дима Политова

… Някога, някъде
по пътя си,
грешах, мамо -
до пределите на хоризонта
мечтите ме водеха,
а корените пак ме връщаха -
тук … у дома…
Сега си пепел,
а въгленче останало
у мен свети с твоя огън,
но аз признавам, грешах, мамо,
някога, някъде по пътя…
Сокове жизнени набъбват
от земята, към сенчестия хлад
на старата асма,
към кадифената роза,
от теб обичана най-много -
и багри играят като ласка
от целувката на слънцето
и с благослов,
в съкровени глъбини е сгушен
сладък спомен…
… От този двор по пътя тръгнах -
обичах, любих - силно, чисто…

Харесвам черупката си,
мамо…