СИЛАТА НА ТРУДА
(Беседи на Доростолския митрополит Иларион през годините.)
Силата на труда
Поетът-философ Стоян Михайловски е преценил труда като сила и мощен двигател на живота. Затова той е любим предмет на неговото поетично перо.
Трудът е жизнена сила. Той е самият живот, укрепващ и въздържащ, и физическите, и духовните сили на човека. Работата за човека е здраве. Трудът го облагородява. При работата физиката на човека се ободрява, има добър апетит – сладък му е хлябът, червеней, хубавей, весел и засмян е. Тези мисли поетът изразява в баснята “Секира и търнокоп”:
Един ръждясал търнокоп, не знам къде забравен,
попитал ласкава една секира: – Що блести
всегда лицето ти?
И аз съм от желязо уж направен,
защо не съм кат тебе гладък, чист,
лъчист?
От где изхожда между нас
подобна разлика?… Секирата тогаз
отвърнала: – Аз всеки ден отивам на гората,
сека дърва… Лъскавината
в труда намирам аз,
в труда стои, другарю мой, хубавината…”
(“Събрани басни”, София, 1939 г.)
Безспорно, физическото укрепване на тялото е необходима предпоставка за доброто разположение на духа на човека. От здравето зависи духовното му благоразпожение. “Здрав дух в здраво тяло”, казвали латиняни. Тъй че трудът е необходим, както за тялото, тъй и за душата.
“Трудът възпитава. Чрез труд неуморен достигаме добър живот. Добрият живот ни учи да мислим право. Правото мислене ни отвежда към узнаване на истината… Трудът е и дълг и благодат. Като дълг той ни помага да достигнем целта на живота – нравствено духовно усъвършенствуване. Като благодат той ни предпазва от злочестина и провала”. (“Религиозни и философски размишления”, с.208, София,1941 г.). Трудът превъзпитава човека, кара го да гледа сериозно на живота. Прави го смел, постоянен, упорит в доброто. Трудът го прави съзнателен, зачитащ правото на другия и вдъхва надежда в сполучливо изковаване на собствената съдба.
Като говори за силата на труда Ст. Михайловски насочва погледа на родолюбеца в Библейската история. Евреите са пленени и отведени във Вавилон. Потънали в жалейка, те не се отчаяли. Дълго време мислили как да се избавят от грозното положение. И най-сетне дошли до заключение, че тяхната избава от робския гнет е в тяхното “работоусърдие и работоспособност…” “Библията – рекли те, по разсъжденията на поета-философ, ни заповядва да работим неуморно, да гледаме в труда главната цел на живота. Ще се трудим! Трудът е благодат! Трудът е самостоятелност. Трудът е упование към всяко величие. Трудът е по-добър завоевател от ножа. Това, което силата отнема нам, трудът ще ни възвърне. Чрез труд ще надминем страданието, защото ще подчиним съдбата на волята си. Трудът ще даде на гърдите ни въздух, на очите ни простор, на душата ни гордост, на любовта ни обновено отечество. (“Как да стане България могъща”, в. “Напред”, бр.90, 1919 г.). Това си твърдо решение евреите превърнали в дело – предали се на труд и успели. Тъй, по примера на евреите, писателят приканя своите сънародници тържествено да дадат обещание да се обновят, преустроят и казва: “Едно преустройство не лъже никого, самопреустройство. Нека се предадем на труд – на труд повсечасен, на труд всеобемен, на труд всепоглъщаващ, на труд гигантски… Нека станем могъщи чрез силата на труда… Вярвайте ми, драги съграждани – против велемощната войска на един Наполеон Бонапарт съпротивата е възможна, против всемогъществото на труда съпротивата е невъзможна. Трудът е всепобедител. Силата е мощ освободителна, подателка на волност и самостоятелност. Но има по-велик освободител от силата, това е трудът”. Трудът трябва да се насърчава. И мъдростта на мъдреца се състои “не в това, що хортува”, а в това – да приведе мъдростта си в дело. “Когато мъдростта не усили труда, тя докарва безумие и провала” (Цит. статия).
Трудът е двигател и гаранция на моралните сили и устои на народа. Той е сигурност и на могъществото на страната.
В “Победа на победените” Ст. Михайловски, като дава дух на онеправдания от войните български народ, завършва: “Ако вие, драги съграждани, не губите никога вяра в себе си, и се предавате на бърз, пъргав, неуморен, производителен и честен труд, пресъздаването на България ще бъде най-сигурното дело на бъдещето – и ще бъде назовано “Победа на победените” (в. “Напред”, бр.74,1919 г.).
В “Слава на победените” писателят, като дава надежда за светло бъдеще, позовава се на народната мъдрост, разкриваща тайните на живота и се провиква: “Що са дни, занапред са” – сиреч що е добруване, що е благодат, що е сполука, що е радост, що е величие, що е тържество – занапред са!
“Що са дни, занапред са! Повтаряй си от сутрин до вечер тези магически слова, родино скъпа! Напиши ги с огнени букви в душата си. И ний, твоите чеда, уверени, че с труд, вяра и постоянство ти ще пресъздадеш себе си и ще се възвеличиш изново, ще се гордеем с тебе” (в. “Напред”, бр.86, 1919 г.).
Перото на Ст. Михайловски, като не щади недъзите на нашата общественост от онова време, не оставя народа без надежда за светло бъдеще. Народът казва: “Помогни си сам, да ти помогне и Бог”. И философът счита, че човек трябва сам да се стресне, да заработи за своето добруване и ще успее. В това отношение, което може да се каже за отделния човек, се отнася и до целия народ. Отчаянието е самоизмама и човек трябва да се бори против него. Отчаянието се отъждествява с безволието и безразличието. А от последните идва леността и мързелът. Ясно е, че вчерашният ден не ще се превърне в утрешен. Затуй погледът трябва да се простира напред и нагоре към възход, а това значи усилия, превъзмогвания, труд. Ползата от напразно изхабеното минало е опомнянето, свестяването.
“За люде трудоспособни и трудолюбиви няма безиходно и отчаяно положение. От всички средства за пресъздаване на едно общество най-магически бързото и сигурното може да се формулира със следните думи: духовна енергия и мъжественост, неуморно работене”.
“Трудиш ли се, вървиш по стъпките на великаните! Трудът – само трудът ще пресътвори българщината…”
“Трудът ще извърши това чудо: ще преобърне разбитите блянове на българското племе в жива мощ и жизнерадостна действителност” (“Писма към самостоятелната и здравомислеща интелегенция”, в. “Напред”, бр.177, София, 1920 г.).
Със съзнание за една такава висока значимост на труда философът се провиква към родолюбивия българин: “Не се предавай на дрямка и на нехание – животът не чака никого…”, “Умира добре, който е живял добре. Живял е добре, който е робувал на дълга си” (“Отвъд устоите на сляпата страст…, Църковен вестник, бр.27,1912 г.). Дългът на философа Ст. Михайловски значи труд в пълния смисъл на думата. Труд значи благородство. Трудът пречистя и усъвършенствува духа на човека. Чрез труд човек смогва да оползотвори живота си в добри дела. Трудът според поета-философ е сигурно средство и непременно условие за всестранен напредък и възход на народа. Затуй той възторжено се провиква: “
Напред! Целта си не забравяй.
Напред, напред по правий път.
Назад не гледай, не оставяй
безплодно дните да текат.
Напред със труд и ум и дързост –
се вдигат цели планини.
Напред, тук долу всяка мъдрост
във тази само думица стои.
Такъв именно труд – полезен и плодоносен – е благосклонен под покровителството на св. Божия десница, която “бди върху човешкий труд” (“Напред – Новисима верба”, т.І, с.5, София, 1885 г.).
И тъй, силата на труда е сила градивна, творческа, облагодетелстваща и ощастливяваща народа…
1966 г.
