СВЕТИ ГЕОРГИ ОТ СТРУГА
СВЕТИ ГЕОРГИ ОТ СТРУГА
Подариха ми тая икона на
стружките вечери в 1966 г.
Ти ме гледаш смирено от свойта икона
със червения плащ на добрия светия
и лицето ти под златиста корона
е обронило твойта могъща стихия.
Ти не яздиш ни кон, не убиваш и дявола,
и стоиш като древен, спокоен мъдрец,
обкръжен със иконите като венец
с колело осмоспицово, везано с явор!
Мойте мисли се сливат със твоята вечност,
а художникът, който така те изписал,
той е имал оная, великата мисъл
да пребъдеш светия във свойта далечност!
Ти стоиш върху дяволски плот на измамите,
но в ръката държиш позлатения жезъл,
от златарска ръка, от изкусница везан,
да запази вовеки на вярата пламъка!
Че народът, когато се кръсти пред тебе,
да се взира в могъщия лик на България,
и резбите, които претварят олтарите,
да му бъдат народен и обичен жребий!
Аз те гледам премъдър светия в иконата,
обкръжен със съмнения или величие,
и се чувствувам българин и те обичам,
че във Струга стоиш неотменен на трона си!
СЛАВЕИТЕ НА МЕЛНИК
Славеите пеят по смокините,
славеите пеят в пролетта!
Те не знаят колко са годините,
легнали тук долу в пропастта!
Улиците паднали са в пясък,
в улиците и вода блести
да посрещне утринния блясък
и към Струма мътна да лети.
Славеите пеят по смокините,
ражда се и никне пролетта;
само тук в покоя на годините
идва неизбежна самота!
ПОДЗЕМИЯ
Възпявам те, романтика старинна,
с възторзите на твоите корнизи,
със кърпите и сватбените ризи
и с блясъка на старата коприна!
Изваян е старинният прозорец
със сини и златисти отражения;
душата ти потъва от вълнения
пред тихия и топъл Беломорец.
Тук избите навлизат в планината
и радостта, която те са давали,
понякога и мъка са задавяли,
но вдъхновявали са свободата.
Сандански под чинарите вековни
запявал е за свойта Македония
и свеждали се много ниско клоните
да го погалят с листите чаровни.
Юнаци са загинали безбройни,
но Мелник им поднася свойта радост
от скъпи спомени и много радост,
разказани от славеите пойни.
ПАЛМИ
Те красят бреговете на Нил,
те блестят като слънцето в злато,
а плодът им след жаркото лято
към земята е погледи впил.
Тия кичури жълти, червени,
от небето са пили вода,
че в пустинята няма следа
от река с брегове заледени.
Само пясък, с небе - огледало,
отразило покоя смирен
и скръбта на смирения ден.
Само палмите върху канала,
потопили зелени листа,
не шумят - и каква красота!